октомври 22 2015

За избора и мършоядите

            В този кратък коментар няма  да ви призовавам да гласувате за една или друга личност, партия или партийна програма. Всъщност въобще няма да ви призовавам да гласувате – това си е ваш избор. Аз самият не знам още дали ще гласувам. Преди да започнем да коментрираме обаче, държа да ви припомня една снимка, убеден съм, че всички я знаете. А после, като в доброто старо време в часовете по английски в училище, ще зададем няколко спомагателни въпроса към изображението, благодарение на които може да успеем да придобием ясна представа за общата картина.

10401521_10204905321885329_483226494031210921_n

  • Притежава ли Николай Бареков необходимите качества да представлява България в институциите на Европейския съюз?
  • Каква заплата получава Николай Бареков за дейността си? Кой я плаща?
  • Кога и как Николай Бареков изгря на политическата сцена?
  • Кой плати многомилионната кампания на Николай Бареков? Защо му я плати?
  • Как партията на Николай Бареков влезе в Народното събрание? С кои други партии беше в коалиция? – едната от тях не е ли сега част от управляващото мнозинство?
  • Каква дейност извършват депутатите на Николай Бареков в Народното събрание?
  • И последният въпрос – най-важният! – За колко още николайбарековци от обществения живот през последните 20 години може да се сетите?

За да не стане прекалено дълъг и отегчителен коментарът ми, няма да отговарям на въпросите, но, ако искате да споделите вашето мнение, ще се радвам да го прочета.

И като споменах кмета на София, който най-вероятно отново ще бъде преизбран, нека да направим кратка ретроспекция на обещанията в началото на календарната година и реално свършената работа в нейния край. Важно е да се уточни, че за нереализираните проекти, които ще видите, бяха отделени милиони от общинския бюджет, които поне на мен не ми е ясно къде са сега…

  • Цялостна реконструкция на бул. „Дондуков” – стойност 7,3 милиона лева. След няколко отлагания на строителните дейности, в крайна сметка по неясни причини ремонтът така и не започна.
  • Цялостна реконструкция на бул. „Владимир Вазов” – отново абсолютно нищо не е направено.
  • Цялостна реконструкция на бул. „Витоша” с изграждане на велоалея по нея – отново нищо не е направено.
  • Обещание за 100 километра велоалеи до края на годината. В крайна сметка и половината от тях не бяха направени, а изградените са изключително опасни както за колоездачите, така и за пешеходците и автмобилите. Пълна трагедия.

Това са само много малка част от нещата, за които аз се сещам. Съветвам ви да разгледате страниците на „Велоеволюция” и „Спаси София”, в които тези проблеми се разглеждат надълго и широко. Чрез бездействието си и некадърността си Столична община ежедневно застрашава живота на жителите и гостите на София. За да гласува човек за хора, които ежедневно и толкова очебийно го лъжат, крадат и не се интересуват от неговото здраве, значи трябва да има изключително ниско мнение за самия себе си. Спомнете си колко хора гласуваха за натоящото ръководство на Столична община последния път, вижте колко ше гласуват на тези избори отново за него и си направете сами необходимите изводи за обществото, в което живеем.

И за да не кажете, че съм пристрастен, нека кажем и по една дума за останалите основни кандидати:

  • Георги Кадиев – член на БСП в продължение на дълги години. Свидетел на всички кражби, които извърши тази партия. До последно не я напусна.
  • Михаил Мирчев – неадекватен. Настоящият кандидат на Станишев и Миков. Повече няма какво да се коментира.
  • Ангел Джамбазки – националист, ама в големи кавички. В продължение на години експлоатира социалните и етнически проблеми в България, за да се крепи на тънко салче в голямото политическо блато и лапа малка част, но все пак част, от парите на данъкоплатците. Кръгла нула.
  • Барековица – …
  • Вики Лилков – Изключително некомпетен човек. Ако ще да ме бесят, за „Реформаторския блок” не бих гласувал. Дали не са и те поредните барековци?
  • Виктор Лилов – и тук вече идва проблемът. Свестен и качествен човек, който обаче на този етап няма как да се пребори с изброените горе мършояди. Само мога да му пожелая успех и да продължава без да се отказва, щом има сили и смята, че си заслужава –  а пък някой ден може да има подходящите условия (гласувайте на референдума!) и да успее.

Така… Погледнете пак снимката на оня хубостник. Изгледайте му клипчетата. Спомнете си за всички останали марионетки, които освен че взимат безумно много пари от чужди държави и родни мутри, си хапват яко и от нашите пари.

Кажете честно, не ви ли е обидно да гласувате за тях?

Аз може би ще гласувам. С омерзение.

октомври 13 2015

Предизборна погнуса

Идват избори, както знаете. Гадни, гнусни избори… Избори за местна власт.

В същото време държавата България е в брутална криза – морална, демографска, финансова, политическа… Образованието е в тотален колапс, истинските данни за грамотността на населението целенасочено се прикриват чрез абсурдно нисък праг за „успешно“ полагане на държавните зрелостни изпити.

Управляват ни идиоти, които обаче доста успешно си играят ролята в цирка, в който и всички ние участваме. Както Виктор Димчев днес много правилно констатира: „Не ни управляват, източват ни“. Всеки месец, всеки ден, всяка минута.. без почивка.

Кметове, общински съветници, общински служители, шефове на общински фирми… Всички са в кюпа. Ние го знаем, но и те ни познават. Затова отделят милиони левове, за да ни купят. И успяват, на всички избори успяват.

Дават ни жълти стотинки еднократно преди избори, а взимат от нас в продължение на години цели банкноти, от тези с Алеко на тях. А ние сме дебилите, тъпите скотове, които дори не го осъзнаваме това. Ние – всички, които гласуваме и си плащаме покорно данъците. Всички, заради които референдумът за задължителното и електронното гласуване не мина.

И на всичкото отгоре имат наглостта да ни се хилят от предизборни плакати по улиците, в метрото, по пощенските кутии. Деца им раздават гротескните снимки на обществени места, залели са целия Facebook с бълвоч.

Така де, причината да напиша всичко това са отваратителните плакати, с усмихнати боклуци по тях, които ни заливат от всякъде. Почнах да се дразня вече доста сериозно.

А на хората на моята възраст, които са тръгнали да агитират за политически партии или сами да се бутат вътре в тях, не вярвайте, защото те ще станат по-лоши и от сегашните клоуни.

септември 4 2015

За гърците само любов

Вчера в Солун по време на представянето си като играч на ПАОК, Димитър Бербатов пред 10 000 гърци се е изявил, че с тях сме били братя и конкретно той, защото бил роден на 50 километра от границата с Гърция.
Та, по този повод, ето какво пише в спомените си революционерът Георги Попхристов за нашите скъпи братя гърци (и сърбите споменава):

„Преди мен беше дошъл и Христо Узунов в града на почивка.Почти всичкото време прекарахме заедно. Той беше предрешен като поп. И в града не можехме да живеем спокойно, понеже ставаха чести обиски на цели квартали. От друга страна, гърците бяха се засили с терористически нападения и убийства на българи. Те с пари създадоха терористи, за да нападат и убиват наши хора. Гърци от една страна и сърби от друга с подкупи и рушвети започнаха да превземат села и черкви, разбира се – подпомагани от властта. Убийствата зачеcтиха навред.

И тъй, вместо един неприятел, родиха се още два, по-опасни за делото, с които организацията трябваше да се справя. Турците това и чакаха, Те подкрепяха и раздухваха враждите помежду ни. Гърците се чувствуваха най-силни в патриаршеските села. Такива села имаха в Марийово: Градешница, Старовина, Будимирци, Зовик. В тези села гърците създадоха гнезда и оттам атакуваха нашите села. Тогава организацията бе принудена да обърне сериозно внимание върху тези села, като ги подкани доброволно да се откажат от патриаршията и станат екзархисти. С други думи вместо да имат гръцки свещеници и учители да имат български. На първо време сума села се отказаха от патриаршията и потърсиха да им се назначават български учители. Това обстоятелство още повече разяри гръцката въоръжена пропаганда. С подкрепата на властта тя почна да напада с големи чети селата и да убива безразборно българите.
Борбата от ден на ден ставаше все по-ожесточена. Турците само поощряваха да се хванем гуша за гуша, както и се хванахме. Това беше добре дошло за турците. На нас не оставаше нищо друго, освен да се браним от хунските нападения, каквито бяха тия в с. Загоричени, Зелениче, Прекопана и др. Гръцките въоръжени чети най-напред нападнаха пограничните с Гърция околии – Костурска и Леринска, но после почнаха да проникват и във вътрешните, стигнаха чак с. Смилево, а сръбските чети стигнаха в Кичевско, Порече и Прилепско. Те бяха се съюзили срещу нас, като си бяха определили сфери на влияние и действие. Всичко се дирижираше от Битоля, от техните консули и владици. Един гръцки владика, костурският Каравангелис, с кръст в едната ръка и с оръжие в другата придружаваше андартските чети, когато нападаха селата. Той вървеше заедно и с турските потери против нашите чети, за да ги гони.

Сърби и гърци употребяваха всякакви средства и начини, за да смажат нашето дело, което им се виждаше пострашно от самата Турция. Организацията намери сили да се бори достойно и с тия заклети врагове за да запази своята мощ и престиж.

През цялата зима аз, Хрнсто Узунов и Павел Христов денонощно размишлявахме върху новатa борба, която ни се наложи. Решихме: 1) Срещу гръцката и сръбска пропаганда и агенти да се държим не само отбранително, но и нападателно там, гдето се налага; 2) да се наложи бойкот на техните поддърж- ници; З) културно и икономическо повдигане на населението в окръга; 4) изработихме проекто-правилник за четите и милицията; 5) изработихме инструкции как да се води съдеб- ното дело в градовете и селата и 6) приготвихме и набелязахме точки и мнения за общия учредителен конгрес.“