декември 22 2015

Just two things…

1 – Изключително много се радвам, че най-накрая изгониха Волгин от държавното радио. Той беше брутален пример за злоупотребата с парите на данъкоплатците – водеше манипулативно предаване, в което викаше едни и същи хора и прокарваше определени политически и идеологически интереси. И не, това не е цензура, защото Волгин е свободен да си бълва простотиите, никой не му е забранил – медии в България има стотици.
Отделно не смятам да се хвърлям на амбразувата за подобен лъжец и лицемер, който от една страна постоянно громи капитализма и вие за свободното слово, а от друга участва в издаването на сигурно най-рекламираното и луксозно списание в България в момента, в което на всичкото отгоре няма плурализъм на мненията.

2 – Al Jazeera са си направили филм, пускат си го – хубаво. Чужда телевизия, показва друга гледна точка по политически причини – хайде да спрем да забраняваме и да се омерзяваме. А вместо това да видим ние какво си правим тук в нашата си държавичка… Защото докато в Турция в момента се дават страшно много пари за наука, за изследвания на османското минало и се доказва колко хубаво било в Османската империя, в България се дават пари на Волгин да си плямпа съветските глупости. А разни други хора ни обясняват колко добре живеели българите в империята. Онзи ден се разпространяваше из нета една подобна статия, за съжаление доста приятели я споделяха без грам да се замислят. Пак по политически и идеологически причини я споделяха…
А иначе ако трябва да сме честни, в България също са правени и ще се правят манипулативни исторически филми.

октомври 26 2015

За пореден път успяха да ни изиграят…

            Предполагам  че вече сте се насладили на удара, който отнесе Волен Сидеров. Може би и сте се възмутили от неговото поведение и тази вечер ще дойдете на протест пред Народното събрание. Това е добре. А нека сега поразсъждаваме малко, за да разберем какво точно се случи по време на изборния ден вчера. Защото Волен Сидеров е най-макият проблем.

  • Централната избирателна комисия абсолютно съзнателно и целенасочено саботира референдума, инструктирайки своите представители да не дават предварително бюлетина за него. С това си абсурдно действие тя успя значително на намали избирателната активност в допитването. Да, ще кажете, че така или иначе нямаше да бъде достигнат необходимият праг за валидност на референдума – това е така. Но, ако не беше силното обществено недоволство, имаше вероятност дори електронното гласуване да не влезе за задължително обсъждане и гласуване в Народното събрание.
  • Абсолютно  неадекватни изказвания на лидерите на политическите партии, на които няма смисъл да се спирам подробно в момента.
  • Стигаме и до Волен Сидеров. Днес главният прокурор г-н Цацамун   поиска за трети път свалянето на имунитета на Болен. За трети път!  Сега предстои да видим какво ще гласуват народните представители.., но ми се струва, че тепърва ще ни занимават все повече с този казус. Болен все още не е задържан, лакеите му са на свобода, а рублите се стичат по банковите му сметки.., с други думи – очаквайте още подвизи на надрусаната диверсионна дружинка.

Резултатът от всичко това е, че ако до вчера вечерта обществения гняв беше насочен изцяло срещу целенасочените опити за саботиране на референдума, то след цирка на Болен тази тема стана второстепенна. Днес вместо да има протест срещу ЦИК и основните политически партии, ще протестираме срещу Волен. Вместо да протестираме срещу Цацамуна, ще настояваме той да си върши работата. Вместо да обърнем внимание на изборните манипулации, ще се правим на следователи и физиономисти, опитвайки да разгадаем кой е предоплагаемият нападател на Болен.

Всъщнoст сценарият, който разиграха, е доста тъп и едно нормално общество не би трябвало да се хване на въдицата. Но нашето по всичко изглежда, че не е такова. За мен няма съмнение, че действията на Волен не са провокирани от психичните му проблеми, а му е платено/казано да ги извърши.

Хора, правят ни на идиоти, а ние в такт подскачаме на фалшивата музика. Хайде малко по-сериозно! 

1048272_394699594027414_4313253815673375053_o

октомври 23 2015

За референдума с любов

    Нека си говорим открито – на референдума в неделя няма да гласуват достатъчно хора и в крайна сметка той няма да има тежест. След него партиите ще продължат да ни крадат и лъжат по стария изпитан модел, а избирателната активност ще става все по-ниска и по-ниска. Преди това да се случи обаче, аз държа да поговоря малко повече за причаната за предстоящото поредно грешно решение, което ще вземе нашият, иначе толкова умен и надарен, народ.

   Истината е че инициативата за свикване на референдум имаше чисто пропагандна цел. Тя беше добре замислен политически ход на ГЕРБ, с който допълнително да дискредитира правителството на Пламен Орешарски и да привлече допълнителен електорат на предстоящите тогава парламентарни избори. Президентът Росен Плевнелиев се превърна във вносител на тази позорна лъжа, а червените другари в Народното събрание реагираха като ужилени и с това само помогнаха за изпълнението на плана на партията на Бойко Борисов. Идеята за референдума бързо се превърна в национална кампания със сформирането на “Инициативен комитет за провеждане на национален референдум за изборна реформа” с председател проф. Георги Близнашки.

         Както знаете, „Ранобудните студенти” също активно участвахме в събирането на подписите, въпреки че не бяхме част от инициативния комитет. Няма да ви разказвам как това се случи, но ще ви разкажа други по-интересни неща. Истината е, че самият Инициативен комитет в лицето на проф. Близнашки (в комитета имаше и отдадени на идеята хора) направи твърде малко за събирането на подписите, а  Близнашки през цялото време  твърдеше, че разчита на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов за събирането на необходимия брой. Открито заявяваше пред нас, че това е чисто политически ход – според мен самият той не искаше провеждането на такъв референдум. Това за него беше просто една страхотна рекламна кампания, която в крайна сметка го направи министър-председател в служебното правителство.

       Подписите бяха събрани основно по партийна линия от ГЕРБ, като все пак ние се отчетохме с над 10 000 подписи, които събрахме в рамките на почти месец в подлеза на Ректората на Софийския университет. Дойде време за проверката, в която също активно участвахме. В продължение на седмица в Народното събрание прегледахме валидността на всеки един подпис в подкрепа на инициативата. Ясно си личеше партийната линия – често цели страници с подписи бяха вписвани с един почерк. ГЕРБ наистина се бяха мобилизирали, което изглежда странно на фона на злощастната съдба, която сполетя референдума. Разбира се в публичното пространство циркът си вървеше – другарите отказаха да насрочат референдум, Близнашки заплаши, че ще ги съди, а пък Плевнелиев шушукаше за правото на народа да бъде питан. А народът стоеше и чакаше да види какво ще се случи.

    А то какво стана – с активната подкрепа на депутатите от Реформаторския блок и ГЕРБ, референдумът не само беше орязан, но и се направи почти невъзможно едничкото въпросче, което оставиха на народа, да получи легитимен отговор. Президентът хлипаше, Радан се оправдаваше като ученичка без домашно, а пък Бойко за пореден път обвини другите партии. Червените другари ликуваха. Хората бяха излъгани.

        През последните две седмици минах през различни места в България, но нито едно едничко плакатче с призив за гласуване на референдума не видях. Вместо това чух абсурдното изказване на Мишо Миков, че гласоподавателите щели да се объркат заради голямото количество бюлетини и  няма да могат да гласуват правилно. АТАКА обясняват как това е поредният опит на подлия Запад да манипулира изборите в страната и да си назначава предани правителства. Партиите, които лъгаха, че искат референдум, мълчат.

     Това  трябва да е основният ни стимул да гласуваме на референдума в неделя. Въпреки че остана само един от първоначалните три въпроса, допитването е изключително важно. Въвеждането на електронно гласуване ще промени изцяло изборния модел в страната, ще даде възможност за развитие на малките партии и най-вече ще позволи на милионите българи в чужбина да гласуват по-лесно. Старите схеми за купуване на гласове ще продължат да действат, но вече няма да имат толкова голяма тежест в сформирането на изборните резултати – значително ще се повиши избирателната активност.

        Електронното гласуване трябва да мине – това е един от последните шансове да отклоним нашата държава от пътя към към бездната, към която се е запътила. Прекалено много възможности пропуснахме, за да си позволим да пропилеем и тази. Гласувайте – от нас зависи!

referend