март 22 2013

Националното предателство (представителство) на студентите и учредяването на движение „Орлов мост“ от него

            Бях си обещал да не се занимавам повече с Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и в частност с неговия председател Ангел Георгиев. Причините за това са много, но разясняването им не е целта на настоящия текст. Всъщност бях провокиран, студентската общност беше провокирана, от създаването на движение „Орлов мост“ от нашите (на студентите) официални представители. За Орлов мост се изговори много през последната година,  но каква е връзката със студентите? Малко предистория:

            Преди около месец се проведе среща между НПСС и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, на която имах „честта“ да присъствам. Срещата се наложи поради безумния опит на НПСС да вкара студентската общност в неорганизирания протест на 24.II.2013г. На тази среща самите непесесейци ни признаха, че не знаят какво правят и са взели решението емоционално. Твърдяха, че протестът им няма да се слее с националния. В крайна сметка от 280 000 студенти, които НПСС представляват и от чието име протестираха, на протеста им имаше не повече от 40, в огромната си част представители на НПСС и на СС към УНСС (Студентски съвет на УНСС официално подкрепи увеличението на таксите в своя университет). На протеста не се четоха декларации, нямаше речи, а организаторите на „Студент на годината“ и на партитата в чалготеките в Студентски град просто показаха, че съществуват. В резултат на това няколко дни по-късно председателят на НПСС Ангел Георгиев беше поканен от Президента да участва в обсъжданията за създаването на Обществен съвет.

            В следващите редове ще разгледам няколко проблема, а именно: част от исканията на НПСС, личността на  нашия официален представител, финансирането на НПСС и ще завършва с учредяването на въпросното движение „Орлов мост“. Целенасочено няма да се спирам на Христо Стоичков.

            НПСС си поиска още по 1 евро на семестър от всеки студент, плащането на което да бъде регламентирано в Закона за висшето образование. В момента НПСС се издържа от вноски, които всички студентски съвети в страната са длъжни да изплащат – 10% от собствените си бюджети. За справка бюджетът на СС на СУ е доста над 140 000 лева. НПСС представлява 51 български висши училища – сами си направете сметката за финансовите средства, с които разполага. Наглото искане за допълнително финансиране с по още 1 евро се равнява на допълнителни 560 000 лева на семестър в касата на организацията. В писмото до Президента съм се спрял обширно на това за какво НПСС изразходва парите на студентите. В своята статия, колегата Ивайло Динев също коректно е представил дейността на НПСС (линкове в края на настоящата статия). Обосновката на това искане е, че по този начин ние студентите ще добием правото да искаме отчет от нашите представители. Но питам аз – това означава ли, че в момента ние нямаме това право, въпреки, че те се финансират от нашите такси и са единствените ни официални представители, както постоянно изтъкват? На практика това означава, да. Правилно ли е? – не! Но нека минем към Ангел Георгиев.

            Личността на Ангел Георгиев е доста интересна. Елементарното търсене в Google показва всъщност близките отношения на председателя на НПСС с мутри като Красьо Черния и ректора на Академията в Свищов. Всъщност Ангел Георгиев е на 29 години, докторант, който записва магистратура след магистратура само и само да си запази поста в Студентски съвет. Връзките му с далаверите около фонд „Научни изследвания“ са обект на доста коментари, както и незаконните дейности, които развива като представител на студентите в Свищов. Ангел Георгиев беше избран за участник в обсъжданията за Обществен съвет, въпреки че почти никой студентите в България не е чувал за него, а гласувалите за него са много по-малко от 1%. Google знае много, а самият председател никъде не е споделил нито информация за себе си, нито вижданията си за развитието на висшето ни образование, затова карам напред.

            За финансирането на НПСС вече говорих, сега само ще обърна внимание на няколко подробности. Официален партньор на НПСС е Мтел, никъде обаче няма изнесени данни за същността на това партньорство, също и за Експресбанк. Сред партньорите на НПСС е посочена и телевизията BTV, която както знаете не само не е приятел на студентите, но и в продължение на години сериозно изопачава нашите искания и борбата, която водим. Логата на всички тези фирми са изложени на сайта на НПСС, защо? Дават ли тези фирми пари на НПСС и колко? – отчет няма…

            И най-накрая няколко думи за движение „Орлов мост“.  С учредяването на това движение и задачите, които то си поставя, НПСС сериозно нарушава член 5 от собствения си правилник, според който организацията защитава правата на студентите. Целта на това движение далеч надхвърля защитата на студентските права, всъщност тя е нашите „представители“ да се набутат във върховните органи на властта в държавата. Като средство е посочено организирането на първични избори, на които гражданите (не само студентите) да могат да изберат свои представители. Споменато е, че има партньори, които им помагат в тази благородна задача, техните имена обаче остават тайна – защо? Бях обещал да не се спирам на личността на Христо Стоичков, но тъй като „студентите“ го избраха за свой водач, само ще спомена, че неговото награждаване с титлата доктор хонорис кауза предизвика огромен скандал и дори университетски преподавател си подаде оставката в знак на протест. 

            Заключението, скъпи колеги и приятели, оставям на вас…

Отвореното писмо до Президента: http://angelzlatkov.com/?p=530

Статия на Ивайло Динев: http://promyana.com/2013/03/21/студентите-нямат-нужда-нито-от-нпсс-ни/

Информация за учредяването на движение „Орлов мост“ и избирането на Христо Стоичков за лидер: http://news.ibox.bg/news/id_426784899

527511_472036129503321_1557190268_nПрез 2010 г. над 6000 студенти протестираха за качествено образование. НПСС не взе участие и обяви студентите за корумпирани.
март 15 2013

Голямата депресия (разказче)

Мощен вик изпълни старата кръчма на Джонас. Обикновено празна, през последните няколко дни тя беше претъпкана с мъже, които водени от единственото желание да забравят реалността, прекарваха цели дни в пиене на евтино датско уиски или топла вкисната бира. Финансовата криза, или както още я наричаха Голямата депресия, преобърна живота на всички тези млади хора.

Майк стоеше в дъното на кръчмата. Пред него се издигаше цяла планина от бирени бутилки. От тях се разнасяше воня на развалено. Той стоеше неподвижен повече от час нехаейки за това, което става около него. Ако имаше някой, който да го забележи, би си помислил, че младият мъж е мъртъв. Но той не беше. През очите му постоянно се сменяха различни картини, периоди от неговия живот.

Спомняше си честите разходки в Пущинака, през които учеше двегодишната си дъщеричка да казва обичам те, прекрасните летни вечери прекарани с жена му Джес на брега на канала. Странно как се сещаше за най-малките подробности, сякаш отново беше там, щастлив, със своето семейство. Преди няколко дни, отдавна беше изгубил представа за времето, съобщиха, че паркът е бил запален, останала бе съвсем малката западна част от него. Не знаеше къде са Джес и детето. За последно ги видя деня преди поредното масово самоубийство в Дери. След поредния побой, Джес взе малката и си замина, завинаги. Той знаеше, че няма къде да отидат, че са обречени на страдания, но въпреки това не ги спря. Предполагаше, поне в началото, докогато все още можеше да мисли трезво, че в момента са в някой от онези домове, които сега наричаха къщи на спасението. Надяваше се да са добре, едничката самотна надежда, че точно в този момент са някъде на топло и се грижат за тях, все още не го беше напуснала, даваше му сили в редките моменти, когато умът му се избистряше.

 Беше преди четири години, той току-що се беше завърнал от Мейнския университет, когато я видя за пръв път в общинската библиотека на Дери. Постепенно започнаха все по-често да се виждат, като не пропускаха да спорят за любимите си книги и автори. Тези безкрайни спорове го разтоварваха след тежкия работен ден във фабриката. Той ги харесваше, харесваше нея, странния акцент, който придобиваше гласът й, когато спореше с него за поредния глупав разказ, блясъка в очите й, когато го видеше да се приближава към нея. Никога повече нямаше да погледне тези дълбоки зелени очи, те бяха някога в миналото.

Навън се чу поредният вой на сирени. Явно отново се бяха опитали да превземат кметството. Вече 10-ти ден, множеството пред сградата стоеше и мълчаливо изразяваше своя протест срещу създалата се криза и бездействието на президента и съветниците му. Нито един от тези хиляди млади хора не беше слагал и залък в устата си през последните дни. Те просто стояха и се молеха за спасение. От време на време някой не издържаше и с последни сили се опитваше да мине през пазещата ги полиция, но веднага биваше бит и отвеждан. Отчаянието царуваше над Дери, то сякаш пълзеше и унищожаваше всичко, което хората бяха градили в продължение на десетилетия.

Майк беше безразличен към всичко това. Алкохолът беше единствената му утеха, неговият избавител. Стана бавно и клатушкайки се си донесе още няколко бутилки. Не се беше сетил, че трябва да плати, нямаше и кой да го подсети. Вече парите нямаха стойност, тях просто ги нямаше. Седна, отпи и отново изпадна в дълбок унес.

Бяха го уволнили от работа. Без обяснение, без причина, просто закриха проклетата фабрика за машинни части. Известно време успяваха да изкарат със спестените за нова кола пари, но и те свършиха. Обикаляше, молеше се за работа, беше готов на всичко за няколко цента, с които да купи шишенце мляко за детето. Но работа нямаше. Избор нямаше. Отчаянието надвисна над него и дома му. Беше се провалил като баща, като съпруг, като човек. Започна да пие, алкохолът му даваше блаженото спокойствие, караше го да забрави тежката действителност, мъките, гладът на семейството му и най-вече собствения му провал. След като Джес и дъщеря му си заминаха, той още няколко дни обитава старата къща, пазителка на толкова много хубави моменти. Но от негов любим дом, тя постепенно се превърна в най-омразното нещо в живота му, спомените в нея не му даваха глътка спокойствие, задушаваше се при мисълта за това, което беше извършил. Не издържа и си тръгна, дори не заключи, дори не се обърна в очакване дъщеричката му да му помаха, както правеше преди. Просто замина. И дойде тук, в старата кръчма, която в детските му години децата тактично заобикаляха, страхувайки се от опасните пияни мъже вътре.

И ето сега стоеше там, сам, скрит в ъгъла. Почти издъхналата стара лампа, придаваше призрачен оттенък на хлътналото му измъчено лице. Отново беше изпаднал в делириум, но този път му беше за последно. Главата му бавно се отпусна върху старата дъбова маса, сърцето му спря да тупти и той най-накрая получи ,така желания, покой. Същото се случи и с хиляди други мъже по света…

89846_1

февруари 28 2013

Отворено писмо до Президента на Република България от Ангел Златков и Росен Шарков

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

 

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ СТУДЕНТИТЕ

АНГЕЛ КАЛИНОВ ЗЛАТКОВ И РОСЕН НИКОЛАЕВ ШАРКОВ

 

 

Уважаеми господин Плевнелиев,

Обръщаме се към Вас по повод на публикувания на Вашата официална страница в интернет списък  с поканените лица за консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство. Приветстваме инициативата Ви в консултациите да участват студентски представители. Радваме се, че най-високата българска институция се интересува от нашето мнение и проявява уважение към него. Но недоумението ни беше голямо, когато видяхме, че на едно от първите места в списъка с поканените лица стои името на председателя на „Националното представителство на студентските съвети“ – г-н Ангел Георгиев. В качеството си на български граждани и активни студенти на двата най-големи и престижни български университета, ние изразяваме категоричното си несъгласие с направения от вас избор по следните причини:

 

Националното представителство на студентските съвети е изкуствено създадена организация, която не се ползва с никаква популярност сред студентите. Нещо повече – голяма част от тях въобще не знаят за нейното съществуване. Същевременно тази организация разполага с огромни парични средства, които косвено се заплащат  от всички студенти в България. Вместо да използва тези средства за стимулиране на научното развитие на младите хора, НПСС организира мероприятия от рода на „Студент на годината“. В миналото издание на този конкурс специален гост беше нашумелият музикален изпълнител и творчески гений Криско, автор на вечната рима: „Нощта е късна – ще та блъсна! Недей са смя, маймуно мръсна!“.  Ние питаме, това ли е организацията, която защитава правата на студентите, този ли е моделът за развитие, който се предлага на младите хора в България?

 

Впрочем, за легитимността на НПСС като официален представител на студентите можем да съдим по организирания от тях протест на 24.II.2013 година. На него присъстваха не повече от 100 души, по-голямата част от които представители на организацията и на студентските съвети на няколко софийски университета. Три дни по-късно бяха организирани два протеста срещу увеличението на семестриалните такси в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в УНСС, с организацията на които НПСС нямаше нищо общо. На тях присъстваха десетки пъти повече студенти.

 

Но да минем към личността на вечния студент г-н Георгиев, която е напълно непозната на студентите. По време на своето пребиваване в НПСС, Ангел Георгиев не направи абсолютно нищо, за да изслуша мнението на студентите относно образованието, което получават. Като председател на организацията той е лично отговорен за безразборното пилеене на студентските средства с организиране на скъпи мероприятия като горепосоченото. Изключително трудно е да се намери информация за научните постижения на „лидера“ на студентите, а за възгледите му за развитието на висшето образование няма нито дума в сайта на организацията.

 

Ограниченото пространство в настоящия текст не ни позволява да опишем по-детайлно посочения проблем. Това писмо в никакъв случай не е заявка от наша страна за каквото и да било участие в настоящите политически борби в страната. Като млади и активни студенти, ние смятаме, че нашият представител трябва да бъде избран чрез сериозни обсъждания сред академичната общност в България. Само това би му осигурило авторитета и правомощията да изразява нашето мнение. Настояваме, след като се запознаете с устройството на НПСС и с поведението на организацията през годините, да преразгледате избора си. Разбираме, че ситуацията в държавата налага вземането на бързи решения и Ви предлагаме алтернатива. Смятаме за далеч по-достойни представители на студентите хората, които през последните няколко седмици заделиха от личното си време и средства в борбата срещу увеличаването на студентските такси. Тези студенти нямат пари за да рекламират профилите си във Facebook, не организират бляскави церемонии и не пият кафета с депутатите. Но през последната седмица ясно се видя, че именно те са най-достойни защитници на нашите интереси.

 

 

С уважение,

Ангел Златков, студент в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Росен Шарков, студент в Юридически факултет  на Университета за национално и световно стопанство