май 8 2017

Не стига, г-н Редакторе, гдето тия поганци Турци цели 500 години ни отвличаха децата, убиваха, грабеха, та сега вече, като сме свободни, пак да вършат това

Представям на вашето внимание едно писмо до редактора на в-к „Странджа“ за отвлечено българче от турчин във Варненско в края на XIX век. Детото е отвлечено с цел да бъде убито, но благодарениe на намесата на властите, то е спасено. 

 

Господин редакторе,

Мисля интересно ще бъде, ако в един от най-близките броеве на Уважаемий Ви вестник „Странджа“ поместите, но разбира се като преработите в по-добър смисъл – даже, ако е възможно да поместите една статийка върху следващата твърде важна и интересна новина:

„В град Балчик 6-годишният син на Старший полицейски стражар Васил Матеев, наименуемо Кайчо, на 16 септември по пладне, като си играяло по (неразчетено), било отвлечено от Турчина, именурм Ахмед Хюсеинов, слуга в с. Той Куюсу, Балчишка околия – причината за това отвличане е била, че въпросний Турчин знаел негде си заровени пари и докато не се заколяло едно гяурско дете курбан, парите не можели да се изкопаят.

От направените разпореждания както от властта, също от самия Матеев, който си оставил работата и тръгнал само и само да дири детето си (не се разчита, най-вероятно излязло), че:

Въпросний турчин се явил под вид на проляк с някои от селата на Варненската околия с  детето заедно – Обаче имало се силно суъмнение да е заминавал из селата на Новоселска околия, гдето е била изпратена потеря, тъкмо когато турчинът водел вързано през кръста с камшик и натоварено детето с патрони, за да го поднесе курбан на правоверния си Мохамед в най-гъстата част на гората, е бил заобиколен от потерята и като видял това, без да извърши гонимата си зверска цел – умъртви заколи детето, оставил го и избягал, но бил поздравен с един куршум от потерджиите по кълката. – но пак сполучил да избяга – говори се че бил заловен – до колко е вярно не се знае – горкият баща на детето дохожда тук във Варна и беше така угрижен и отслабнал духом, но най-после сполучи да намери обичното си дете живо.

Не стига, г-н Редакторе, гдето тия поганци Турци цели 500 години ни отвличаха децата, убиваха, грабеха, та сега вече, като сме свободни, пак да вършат това, не стига ли да измъчват робите в Македония и нещастните арменци в Турция, но има една поговорка, че когато кучето отива ще умре, то отива да … на вратата на (неразчетено) .. наближи умирающий час на Турция, та не знаят що вършат.

 

Варна, 4.10.1896

С почитание,

Х. Ченаков

 




Posted 08.05.2017 by Ангел Златков in category "Архивите говорят

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *