април 6 2017

Защо всяка благородна инициатива у нас не постига целта си?

Статията е част от втори брой на вестник „Странджа“, издаден във Варна през 1896 година. От доста време искам да я споделя, защото е актуална и днес. Като изключим частния казус, който разглежда, смятам че описва много добре проблемите, с които се сблъскват много хора, които имат желание да направят нещо добро. Не само у нас, предполагам че навсякъде по света е така. 

„Забелязано е че всяко благородно начинание у нас или никак не заживява, или пък в ранните дни на заживяването си още издъхва. Според всичко, що ни е научила историята до сега, това произхожда от две психологически причини – завистта и амбицията, често пъти ожесточавани от личните интереси или от калното и омразно партизанство.

Навик е станал у нас , може да се каже, щото общополезните предприятия да ги туряме при своите лични материални или партизански интереси и да ги правим присъщи на тия последните, за да може да се появи жаркото ни усърдие, което да ни постави в ролята на деятелните участници. Няма ли [го] този пуст личен интерес пред нас, всяко благородно начинание, всяко идеално дело, е кално, е позорно, е отвратително, е достойно за преследване – е трън в очите на всекиго.

Явните примери са пред очите ни: македонското дело, дружеството „Св. Св. Кирил и Методий“, лотарията на Софийското Главно Общинско Управление, облигациите на Върховния Македонски Комитет и пр. и пр. пък вземете и всичките други видове от такъв или друг характер благородни начинания и от патриотическо свойство предприятия; вземете ако щете и напоследък съставеното от преселниците из Одринския вилает дружество, на знамето на което е написано: скромното и легалното труженичество: „за нравственото и умственото развитие на братята им в тяхната драга и мила родина! Изпитайте, молим ви се, чувствата и огънят, с което се отнася нашата храни Боже интелигенция, нашата политиканстваща паплач, за да видите колко ниско сме изпаднали ний, колко сме достойни за оплакване.

За всичките други изброени от нас от този род начинания и благородни дела се е казало досега най-малко поне по една дума. Нищо не се е казало обаче за благородната и похвална инициатива на преселниците из Одринския вилает. Но това не ще рече, че тя е избегнала от вниманието на бдителното партизанско око и че тя не е попръскана със смрадта на калното партизанство.

Ох да, тя не получи нито свещената благословия на духовенството; тя не избегна анатемите на погърбените старци; тя не намери спокойствие нито в дъното на вариациите, на клюките, на кощунствата и на кознедействата; тя не може да се порадва на съчувствието нито на правителствените, нито на опозиционните елементи, нито даже на един по-широк кръг от своите. Тя беше и е изложена на дивата злоба. Но защо е всичко това? Тук е развръзката. В отговорът на това питане се крие всичката тайна, при все, че тя може да се чете, и на челата на тия, които се въодушевяват от дивата злоба: защото са завистници, са чрезмерно амбициозни; защото така им повеляват техните лични морални и материални интереси; защото, най-сетне, тях ги плашат някакви призраци.

Но нека се спрем на това място; нека посветим няколко редовце повече върху това, що трябва да лъщи пред белия свят: Скромните дейци на духовно и политически поробеният Одрински вилает, послушаха гласа на своите сърца, послушаха поверенията на историческите и заветните мечти и туриха основата на едно дружество, което си постави пред очи свещената цел: нравствено и умствено развитие на населението в този вилает; гласът на завистта на случайни некой светила заговори: „не, такъв един светъл подвиг, ще да затъмни нашето небе; това не може да бъде; то трябва да се развали!“ Същите скромни и безкористни дейци се въоръжиха с твърдост и постоянство да не отстъпят пред позорния глас на завистта, но амбицията дойде на помощ на завистта. Тя помогна на завистта със средства, които само разтегнатата съвест допуща в подобни случаи и й даде целесъобразно оръжие за борба с невъобразима пламенност, като казва: „това ще бъде! И нищо повече. Никаква светла идея, никакви общонародни дългове не са в състояние да ме предотвратят!“ И ето жестоката борба подпомагана и усилена с най-безнравствените и възмутителни средства и експерименти:

Гнусните злословия и инсинуации, шпионските подслушвания и предателските доноси, заплашванията с отчисляване и интернирвания, подкупванията с обещания на служби и други блага, подлостите и изменничеството, подозренията и личните подровгания, лъскателствата и искариотството – всичко това в най-жарък кипеж посрещна отличната идея и похвалната инициатива на доблестните преселници из Одринско и това свещено дело, пред което е длъжна да немее всяка скверна душа.

Под това тежко изпитание, под това нравствено изтезание, се подложиха всички повече или по-малко съучастващи в дружеството. Чрез всичко това се гонеше една задушителна реакция – едно задушвание на благородната инициатива и осуетяването на целта.

Но с неподражаем стоицизъм, с непоколебима воля и твърдост се отнесоха към всичко това непретенциозните дейци; не мигнаха и не мигат пред нищо, защото съзнаваха и съзнават, че на тяхната страна е правото дело, което изобличава всяка измяна и всяко предателство. И така те победиха!

След това ние сме в правото си да попитаме! Защо всяка благородна инициатива у нас не постига целта си? За да отговорим, че: първите неща, които ще да срещне в пътя си са: завистта и амбицията, които като веселят страха и се загнездяват в престъпното малодушие, задушават я още при раждането й.

Прочее напред Одринци! Прегазете през всичките изкапали гнилаци, за да изпълните отеческия си дълг; за да постигнете целта си и за да осъществите една общонародна историческа заветна мечта!

Напред! не бойте се!“

Clipboard04

 




Posted 06.04.2017 by Ангел Златков in category "Дневник", "История

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *