януари 29 2014

Дали ме е срам?!

Много хора ме питат през последните няколко дни дали ме е срам. Въпросът най-често е реторичен и се опитва да ме убеди, че трябва да ме е срам. И въпреки, че е реторичен, ще взема да му отговоря:

Да, срам ме е.
Срам ме е от студентите, които направиха тази циркаджийска тридневна окупация. Тея, дето не са студенти, няма да ги коментирам.
Срам ме е от студентите, които инсценираха окупацията, а после отидоха да пият по пловдивските кръчми или пък да се къпят по домовете си. А в същото време хората, които подведоха, се чудеха какво да правят.
Срам ме е от студентите, които отидоха на вчерашната среща с Реформаторския блок и плюха на всичко, което направихме и говорихме досега.
Срам ме е от студентите, които тези дни ще имат среща с ГЕРБ.
Срам ме е от студентите, които три месеца лъгаха публично, че нямат нищо общо с Реформаторския блог, а накрая се оказа точно обратното. Впрочем и тях трябва да ги е срам.
Срам ме е, че те бяха част от нас и неведнъж съм ги защитавал …

НЕ ме е срам обаче от това, че останахме верни на принципите си, на това че няма да работим с политически партии. Удържахме на голям натиск, но успяхме да се запазим чисти. Дали ще продължим? – ще видим. Много сили хвърлихме. Но важното е, че до последно (айде да не казвам последно, но досега) Ранобудните студенти останахме верни на себе си и каузата, която защитаваме.
И колкото и да ни мразите, обиждате и обвинявате, че разединяваме протеста, ние няма да се поддадем на натиска. Защото посланието на протеста беше подменено. Посланието на окупацията беше подменено. Радвам се, че ние не участваме в тази подмяна.

Надявам се да съм бил ясен и изчерпателен. Поздрави!




Posted 29.01.2014 by Ангел Златков in category "Дневник", "Образование", "Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *