октомври 23 2015

За референдума с любов

    Нека си говорим открито – на референдума в неделя няма да гласуват достатъчно хора и в крайна сметка той няма да има тежест. След него партиите ще продължат да ни крадат и лъжат по стария изпитан модел, а избирателната активност ще става все по-ниска и по-ниска. Преди това да се случи обаче, аз държа да поговоря малко повече за причаната за предстоящото поредно грешно решение, което ще вземе нашият, иначе толкова умен и надарен, народ.

   Истината е че инициативата за свикване на референдум имаше чисто пропагандна цел. Тя беше добре замислен политически ход на ГЕРБ, с който допълнително да дискредитира правителството на Пламен Орешарски и да привлече допълнителен електорат на предстоящите тогава парламентарни избори. Президентът Росен Плевнелиев се превърна във вносител на тази позорна лъжа, а червените другари в Народното събрание реагираха като ужилени и с това само помогнаха за изпълнението на плана на партията на Бойко Борисов. Идеята за референдума бързо се превърна в национална кампания със сформирането на “Инициативен комитет за провеждане на национален референдум за изборна реформа” с председател проф. Георги Близнашки.

         Както знаете, „Ранобудните студенти” също активно участвахме в събирането на подписите, въпреки че не бяхме част от инициативния комитет. Няма да ви разказвам как това се случи, но ще ви разкажа други по-интересни неща. Истината е, че самият Инициативен комитет в лицето на проф. Близнашки (в комитета имаше и отдадени на идеята хора) направи твърде малко за събирането на подписите, а  Близнашки през цялото време  твърдеше, че разчита на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов за събирането на необходимия брой. Открито заявяваше пред нас, че това е чисто политически ход – според мен самият той не искаше провеждането на такъв референдум. Това за него беше просто една страхотна рекламна кампания, която в крайна сметка го направи министър-председател в служебното правителство.

       Подписите бяха събрани основно по партийна линия от ГЕРБ, като все пак ние се отчетохме с над 10 000 подписи, които събрахме в рамките на почти месец в подлеза на Ректората на Софийския университет. Дойде време за проверката, в която също активно участвахме. В продължение на седмица в Народното събрание прегледахме валидността на всеки един подпис в подкрепа на инициативата. Ясно си личеше партийната линия – често цели страници с подписи бяха вписвани с един почерк. ГЕРБ наистина се бяха мобилизирали, което изглежда странно на фона на злощастната съдба, която сполетя референдума. Разбира се в публичното пространство циркът си вървеше – другарите отказаха да насрочат референдум, Близнашки заплаши, че ще ги съди, а пък Плевнелиев шушукаше за правото на народа да бъде питан. А народът стоеше и чакаше да види какво ще се случи.

    А то какво стана – с активната подкрепа на депутатите от Реформаторския блок и ГЕРБ, референдумът не само беше орязан, но и се направи почти невъзможно едничкото въпросче, което оставиха на народа, да получи легитимен отговор. Президентът хлипаше, Радан се оправдаваше като ученичка без домашно, а пък Бойко за пореден път обвини другите партии. Червените другари ликуваха. Хората бяха излъгани.

        През последните две седмици минах през различни места в България, но нито едно едничко плакатче с призив за гласуване на референдума не видях. Вместо това чух абсурдното изказване на Мишо Миков, че гласоподавателите щели да се объркат заради голямото количество бюлетини и  няма да могат да гласуват правилно. АТАКА обясняват как това е поредният опит на подлия Запад да манипулира изборите в страната и да си назначава предани правителства. Партиите, които лъгаха, че искат референдум, мълчат.

     Това  трябва да е основният ни стимул да гласуваме на референдума в неделя. Въпреки че остана само един от първоначалните три въпроса, допитването е изключително важно. Въвеждането на електронно гласуване ще промени изцяло изборния модел в страната, ще даде възможност за развитие на малките партии и най-вече ще позволи на милионите българи в чужбина да гласуват по-лесно. Старите схеми за купуване на гласове ще продължат да действат, но вече няма да имат толкова голяма тежест в сформирането на изборните резултати – значително ще се повиши избирателната активност.

        Електронното гласуване трябва да мине – това е един от последните шансове да отклоним нашата държава от пътя към към бездната, към която се е запътила. Прекалено много възможности пропуснахме, за да си позволим да пропилеем и тази. Гласувайте – от нас зависи!

referend




Posted 23.10.2015 by Ангел Златков in category "Дневник", "Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *