март 29 2013

Стагнация или развитие? – икономическо развитие на Сърбия до Балканските войни

Най-добро описание за икономическата ситуация в Сърбия през XIX век дава заглавието на излязлата в края насъщия век в Лондон книга „Сърбия – раят на бедняка“[1]Сърбия през XIX век е страна с над 90% селско население, като почти всяко домакинство притежава малки поземлени владения. Излишъкът на обработваема земя е огромен, а  обезземляването е въпрос единствено на личен избор. Населението се самоизхранва и същевременно само си произвежда всичко необходимо за бита. Всичко това, наред с пълната липса на инфраструктура и кошмарните връзки между населените места, обяснява цялостната липса на меркантилно мислене у сръбското население.

Отглеждането на добитък е основният поминък на сръбското население, а търговията с него през 1843-1845 години формира 65% от износа на княжеството.[2]  Икономически, а оттам и политически, държавата е пряко зависима от мощната Хабсбургска империя, която е основният търговски и финансов партньор на младата държава. Орното земеделие е примитивно и е ориентирано основно към задоволяване на вътрешните семейни потребности. Неговият продукт няма почти никакъв досег с пазара, като излишъците дори често биват изхвърляни. Пустеещите земи заемат най-голяма част, като през 1867 година само 15% от площта на Сърбия е обработвана земя.[3]Целият XIX век в Сърбия може да се характеризира като бавен и мъчителен преход от скотовъдство към земеделие и от изолация към пазара.

В страната липсват изградени пътища и железопътни линии, което затруднява транспорта на хора и стоки. Много райони са напълно изолирани от икономическия живот и нямат никакъв досег със столицата Белград. Същевременно централната власт въвежда закони, осигуряващи монопол на занаятчийските производители и съзнателно държи селяните далеч от пазара. За разлика от България, Сърбия не преживява периода на едрото манифактурно производство, което дава отражение върху много бавната и мъчителна индустриализация на страната. Липсва единна национална валута и банкови институции, а населението в огромната си част не само е неграмотно, но и не вижда смисъл от образованието. Бездействието на държавата стимулира този процес, което влияе пряко и върху икономическото развитие на княжеството.

 

Площ и население

Целият XIX век и началото на XX век се характеризират с много бързо демографско развитие на Сърбия и постоянно увеличаване на нейната територия.  Държавата преживява същински демографски бум, като ако през 30-те години на XIX век гъстотата на населението в сръбските земи е около 18,6 души на квадратен метър, то в началото на XX век тя вече надхвърля 40 души на квадратен метър. [4]и[5] Това бързо нарастване се дължи както на подобряването на условията на живот и обработване на земята, така и на бързото намаляване на смъртността в държавата. За периода от 1834 до 1910 година населението на Сърбия нараства девет пъти. [6]Този демографски бум води до големи промени в икономическата ситуация в младата държава – нараства нуждата от усвояване на необработваемите земи и осъвършенстване на методите на обработка на земята, населението на градовете се увеличава значително, създават се предпоставки за развитието на индустриална инфраструктура.

Нарастването на територията на княжеството води до получаване на нови ресурси и същевременно включване на население с по-развита капиталистическа и производствена култура, като българското население от Нишкия пашалък, присъединено след Руско-турската война от 1877-1878 година. [7]

 

Инфраструктура

 

 Транспортаната инфраструктура в Сърбия е изключително слабо развита, може да се каже даже, че до 1878 година тя почти отсъства Липсват проходими пътища, като през 1900 година що-годе добрите пътища са само 400км. От Белград до Крагуевац, намиращи се на около 120 км един от друг,  все още се пътува цели 12 часа. [8]

Железопътният транспорт в Сърбия навлиза сравнително късно, дори и в сравнение с останалите балкански държави. Поради географското си положение, разположена между две империи – Австро-Унгария и Османската империя, младата държава няма как да води независима политика по железопътния въпрос и става заложник на интересите на мощните си съседи. Същевременно липсата на собствен капитал поставя държавата в зависимост от големите чуждестранни банки и компании.

Планове за изграждане на железница съществуват още от 50-те години на XIX век, но поради примитивното мислене на голяма част от сръбските политици, а също и поради гореизброените причини, първата железопътна линия в страната е открита чак през 1884 година. Линията Белград – Ниш е построена с външен заем от голямата парижска банка „Юнион Женерал“ при крайно неблагоприятни условия. Чак през 1888 година са осъществени връзките с османската и с българската железопътна мрежа, а през 1889 година правителството на Радикалната партия национализира железниците. През следващите години се взимат още външни заеми за развитието на модерния транспорт, но поради корупцията и слабото планиране, строителството е много бавно и като размери далеч под очакванията. Повечето линии са теснолинейни, поради лошото икономическо състояние на държавата. [9]

Въпреки, че Сърбия отстъпва значително на повечето европейски държави в развитието на железопътната и шосейната инфраструктура, построеното в края на XIX век и началото на XX век не е малко и оказва ползотворно влияние върху икономическото развитие на страната, навлизането на капиталистическото мислене и пазара в живота на обикновените хора и като цяло премахва международната изолираност на държавата. [10]

           

Животновъдство

 

            Отглеждането и търговията с добитък е основно препитание на сръбското население през XIX век. Това определя не само характера на сръбската икономика, но и манталитета на сърбите през разглеждания период. Австро-Унгарската империя заема централно място в тази търговия, което и дава възможност и да я диктува. Сръбските животновъди са сериозна пречка за развитието и печалбите на унгарските си колеги, поради което Дуалистичната империя периодично приема санкции и ограничения, които силно накърняват сръбското животновъдство. Върхът на тази политика е митническата война от 1906-1910 година, в която императорът забранява изцяло вносът на сръбски животни в държавата си. [11]

            Отглеждането на прасета не е свързано с тежък труд и не изисква целодневна заетост, а същевременно осигурява стабилни доходи на сръбското селско население. Поради тази причина то е силно привързано към него и не гледа с добро око на обработването на земята. Примитивните форми на земеделие обаче, наред с лисата на добро образование и недалновидната политика на държавата, води до чувствително намаляване на горите. Ако през 1867 година те съставляват 25% от общата площ, то през 1897 вече са само 10 % и продължават да намаляват. [12]Това пряко рефлектира върху отглеждането на животните, които наддават най-много по време на няколкомесечната си свободна паша в дъбовите гори на Сърбия. В крайна сметка тенденцията в края на XIX и началото на XX век е животновъдството да заема все по-малък и по-малък дял от сръбското селско стопанство и сръбската търговия. То отстъпва своята водеща позиция на орното земеделие.

 

Аграрен въпрос

 

            Сърбия е изцяло селска страна, като към 1834 година градското население съставлява само 4,1% от общото население на страната. С развитието на инфраструктурата и големия демографски бум, населението в градовете чувствително нараства за да достигне 10% през 1910 година. Увеличението е почти двойно, но в сравнение дори с България и Гърция, Сърбия остава една изцяло селска държава. Нужно е да се отбележи, че градовете са от селски тип и една голяма част от тяхното население обработва земя в покрайнините им.

            През целия разглеждан период орното земеделие отбелязва ръст по абсолютна стойност, като постепенно започва да измества животновъдството като основна част от селското стопанство. Този процес обаче е труден и мъчителен поради особеностите на сръбското население. Лесните печалби чрез животновъдството внедряват презрение върху обработването на земята у обикновения сръбски селянин. Да се занимаваш със земеобработка се смята за долно и неперспективно занимание. Същевременно цените на продукцията са много ниски и не оправдават вложения труд. Липсва транспортна инфраструктура, което ограничава достъпа на производителите до пазара. Държавата не стимулира въвеждането на нови и модерни методи на обработка на земята, което до този момент е примитивно и нерационално. Наблюдава се и много интересен парадокс – селяните в Шумадия, регион с благоприятен климат и богати почви, се занимават основно с животновъдство, а сънародниците им в планинските райони с отглеждането на зърнени култури.[13]Важна роля играе и държавната политика, която ограничава селяните от имотните и кредитните пазари и по този начин изгражда един дребнособственически облик на сръбското селско стопанство. Именията са малки и непроизводителни, което не им дава възможност да се развиват качествено.

            Въпреки това зърнопроизводството бележи чувствителен подем и към 80-те години Шумадия се превръща в аграрен регион, който привлича заселници заради плодородните си почви. Това се случва благодарение на чувствителното нарастване на цените на зърното на международните пазари, демографският бум и заселническата политика на правителството. Демографският бум и все по-ограничената свободна земя карат производителите да търсят нови методи на обработка, с които да повишат добивите и доходите си. В началото на XX век се наблюдава вече недостиг на обработваема земя. За периода от 1862 година до 1910 година износът на зърно се увеличава над 250 пъти. [14]Най-голям дял в този износ заема пшеницата, но се наблюдава и чувствителен ръст в износа на царевица. [15]

            Горепосоченият ръст обаче е в абсолютни стойности. Погледнато от страна на производство на глава от населението, положението е коренно различно. От 70-те години на XIX век до 1910 година селскостопанската продукция на глава от населението спада с 14,3%. [16] Това се дължи както на демографския бум и липсата на свободни земи, така и на сериозният спад в животновъдството. Въпреки това можем да твърдим, че сръбското земеделие отбелязва голям подем и развитие през разглеждания период и заема основно място в икономиката на държавата.

 

Монетаризация и бакова система

 

            През целия разглеждан период сръбската селска икономика е ориентирана предимно към задоволяването на собствените си нужди. Малка част от продукцията е предвидена за пазара, поради което към 1910 година селяните са монетизирали само 38,4% от продукцията си.Самата аграрна политика на държавата е създадена за да защитава собствеността на селяните върху земята и им гарантира минимален поземлен участък, който не може да бъде конфискуван от кредитори. Тази мярка предпазва селяните от тотална разруха, но същевременно ги обрича на един постоянен недоимък и липса на перспектива за развитие. Интересите на градските занаятчии диктуват държавната политика към селените, която се стреми по всякакъв начин да възпрепятства лесния им достъп до пазара, а оттам и до евтините и качествени вносни стоки. [17]Налагат се редица ограничения върху селските магазини и върху всички вносни продукти, които стимулират потреблението. За да се сдобият с луксозни стоки, на селяните им се налага да пътуват до градовете, което е затруднявано от липсата на елементарна инфраструктура. Всичко това задържа развитието на сръбското селячество, прави го ограничено откъм познания и потенциал във време, в което светът преживява огромен технически прогрес.

            В първите десетилетия след извоюваната автономия сръбските предприемачи са напълно зависими от австрийските банкови и финансови институции. На практика Австро-Унгария е единственото място, откъдето могат да се внесат свежи капитали, което прави Сърбия опасно зависима от сътресенията на европейските пазари. Именно подобни сътресения са причина за раждането на първите идеи за основаване на собствена сръбска банкова институция в средата на XIX век. Всичти те обаче са обречени на неуспех от консерватизма на управляващите кръгове в Белград и нежеланието им бъдещата банка да е основана на чужд капитал. През 1869 година в Будапеща е основата Първа сръбска банка, но още през 1875 година тя фалира поради икономическата криза в Европа. В следващите години са основани още 3 сръбски банки, разчитащи изцяло на местен капитал, но с малки възможности, които не им позволяват да участват в големи финансови операции. [18] През 1883 е основана Народната банка на Кралство Сърбия – държавата няма акции в нея, основна роля играят сръбски частни банки. Броят на финансово-кредитните институции постоянно расте за да достигне до 187 през 1912 година. Голяма част от тях предоставят 2/3 от дългосрочното кредитиране за местната индустрия,  а след 1900 чуждият капитал се насочва основно към минното дело. [19]и[20]

 

Промишленост

 

            Както вече споменах, Сърбия не преживява едрата манифактурна фаза на производство за разлика от България и Гърция, което допринася за липсата на предприемаческа култура и идеи за развитие у сръбското население. До 1878 година, като се изключат няколко военни предприятия, в Сърбия има само една тухларна, две дъскорезници, две пивоварни и няколко механизирани мелници. Едро индустриално производство на практика липсва. [21]

            Значителна пречка за развитието на индустриалното производство не само в Сърбия, но и на Балканите като цяло, е липсата на местен капитал и слабият инвеститорски интерес от чужбина. Причина за липсата на достатъчно чуждестранни проекти не е отсъствието на интерес от страна на инвеститорите, а самата икономическа среда вътре в държавата. Правителството се опитва да привлече инвестиции осигурявайки данъчни облекчения и монополи, но самото население не е подготвено да работи в новоизградените предприятия. Същевременно фабричното производство удря директно занаятчийските интереси, поради което срещу него има голяма съпротива. Много малък е броят на реализираните успешно чужди проекти, повечето от тях за прекратени или в зародиш, или в последствие фалират. Национализацията на железниците още повече отблъсква чуждестранния капитал, липсва финансова и политическа стабилност в държавата. Политиката на банките и липсата на политически морал още повече утежняват и без това мъчителната индустриализация на страната.

            Важен момент в цялостната картина е настроението на сръбското общество към чуждестранните инвестиции. На тях се гледа с недоверие, дори бих казал с неприязън. Насажда се мнението, че чужденците целят да поробят икономически местното население, да го ограбят и използват докрай. Че чуждото икономическо влияние е само началото, след което ще дойде и политическото такова. Ксенофобските елементи навлизат дори в правителството, като превръщат реализирането на чуждестранните проекти в приключение, в една необоснована авантюра, в която повечето инвеститори нямат желание да се включат. Повсеместната корупция и липсата на добре подготвена администрация само допълват лошия икономически климат в Сърбия. През 1910 година едрата индустрия формира едва 4,5% от БВП на Сърбия, значително по-малко дори от занаятчийското производство, което съставлява 7,0% от брутния вътрешен продукт на страната. [22]

            Все пак през разглеждания период сръбската индустриализация върви в пълен ход и постига големи успехи. Ръстът на броя на предприятията е впечатляващ – от 22 през 1881 година, техният брой скача на 465 през 1910 година. Обемът на производството също нараства многократно, като страната отбелязва ежегоден индустриален ръст в размер между 10 и 33% в периода от 1898 до 1910 година. Важна роля за настъпилата бърза индустриализация изиграва митническата война с Австро-Унгария, която консолидира сръбското общество и спомага за многократното нарастване на местните инвестиции. Вместо очакваната деструктивна роля, австрийската икономическа блокада всъщност спомага за икономическото развитие на Сърбия и за формирането на предприемаческа култура в страната. Основна роля в прехода към фабрично производство в Сърбия заема хранителната промишленост, като най-бързи темпове на растеж се забелязват в месопреработващата индустрия. [23]

 

Заключение. Стагнация или развитие?

 

            Още от извоюването на своята автономия, Сърбия е поставена в много лоша икономическа ситуация. Блокирана между две империи, притискана от постоянни граждански вълнения и чужди вмешателства, сръбската икономика е тази сила, която трябва да тласне обществото към развитие и приобщаване към модерна Европа. Ограничена е от силното австрийско влияние – между 1871 и 1905 година около 87% от сръбския износ е към Австро-Унгария. Майкъл Паларе определя разглеждания период като еволюция без развитие [24], но ако се разграничим от конкретиката и погледнем по интердисциплинарно на проблема, ще видим, че неговото твърдение е погрешно.

            Верни са фактите, че селскостопанската продукция на глава от населението в Сърбия спада с цели 27,5 % за периода от 70-те години на XIX век до Балканските войни, че между 1863 и 1910 доходът на глава от население пада с 15-20% [25], че индустриализацията върви изключително бавно и, че населението си остава в огромната си част селско и необразовано. Но ако сравним Сърбия от времето на Милош Обренович със Сърбия по времето на крал Петър I Караджорджевич, разликата е огромна. Докато в началото на своето полусамостоятелно развитие сръбските земи не познават железопътната инфраструктура и индустриалното производство, а градовете са от селски тип, то непосредствено преди Балканските войни в страната вече е изградена железопътна и шосейна мрежа, откриват се нови и нови предприятия, обръща се все по-голямо внимание на образованието, а населението на градовете постоянно се увеличава. През този период се осъществява и видима трансформация в манталитета на сръбското население, като предприемчивостта и инициативността вече не са химера, а реални негови характеристики. Натрупан е солиден вътрешен капитал. Благодарение на всичко това Сърбия в края на първото десетилетие на XX век век може да си позволи да води много активна външна политика и не само да участва в три последователни войни в рамките на 10 години, но и да излезе победителка от тях.

 

Приложения

 

Приложение 1: Площ и население на Сърбия през годините

Година

Площ

Население

1834 стара граница

24 440

332 000

1834 с новите територии

37 511

702 000

1859

 

1 084 000

1874

 

1 353 000

1890

48 303

2 185 000

1910

 

2 922 000

Източник: Паларе, М. Балканските икономики.., с. 29

 

Приложение 2: Гъстота на населението (в жители на квадратен метър)

Година

Гъстота на населението

1830

18,6

1870

32,4

1910

60,5

Източник: Мишкова, Д. Приспособяване на свободата.., с. 16

 

Приложение 3: Площ на горите в Сърбия през периода 1894-1905 в хиляди хектара.

Година

Площ

1884

1280

1889

1041

1905

845

Източник: Паларе, М. Балканските икономики.., с. 323

Приложение 4: Нетен годишен износ на зърно в Сърбия (в хиляди тона):

Години

Износ

1862-1865

0,7

1879-1880

20

1886-1890

57,9

1901-1905

102,4

1906-1910

243,2

Източник: Паларе, М. Балканските икономики.., с. 318

Приложение 5: Сръбската банкова система и абсолютните инвесиции в индустрията (в милиони динари)

Година

Домашни банки

Чужди банки

Общо

1906

22

15,5

37.5

1910

43

23

66

Източник: Lampe, John. Balkan Economic History.., p. 257.

 

Приложение 6: Дължина на железопътната мрежа в Сърбия (в километри)

Година

Дължина на мрежата

1888

540

1910

960

1912

1225/976

Източник: Костов, А. Железниците в Сърбия до Балканските войни. В: Юбилеен сборник – Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстьо Манчев. София, 2006

 

Използвана литература

 

Йелавич, Б. История на Балканите. Т.1 и Т.2. София, 2003

Костов, А. Железниците в Сърбия до Балканските войни. В: Юбилеен сборник – Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстьо Манчев. София, 2006

Минчев, К. История на Сърбия. София, 1999

Мишкова, Д. Приспособяване на свободата. София, 2001

Паларе, М. Балканските икономики 1800-1914: Еволюция без развитие. София, 2005

Парушева, Д. Балканите през XIX век. Модернизация и/или периферизация. В: Периферията на Европа. Съст. Елка Дроснева. София, 1996

Lampe, John. Balkan Economic History, 1500-1950: from Imperial Borderlands to Developing Nations. Bloomington, 1982



[1] Мишкова, Д. Приспособяване на свободата. София, 2001, с. 15

[2] Паларе, М. Балканските икономики 1800-1914: Еволюция без развитие. София, 2005, с. 105

[3] Пак там, с. 102

[4] Пак там, с. 34-35

[5] Виж: Приложение 1

[6] Виж: Приложение 2

[7] Виж: Приложение 1

[8] Мишкова, Д. Приспособяване на свободата.., с. 21

[9] Костов, А. Железниците в Сърбия до Балканските войни. В: Юбилеен сборник – Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстьо Манчев. София, 2006

[10] Виж: Приложение 6

[11] Паларе, М. Балканските икономики.., с. 321-323

[12] Виж: Приложение 3

[13] Паларе, М. Балканските икономики.., с. 124-125

[14] Виж: Приложение 4

[15] Пак там

[16] Паларе, М. Балканските икономики.., с. 359

[17] Пак там, с. 326-328

[18] Лампе

[19] Мишкова, Д. Приспособяване на свободата.., с. 19

[20] Виж: Приложение 5

[21] Мишкова, Д. Приспособяване на свободата.., с. 20

[22] Паларе, М. Балканските икономики.., с. 344

[23] Мишкова, Д. Приспособяване на свободата.., с. 19-20

[24] Паларе, М. Балканските икономики…

[25] Пак там, с. 359

Serbia_l




Posted 29.03.2013 by Ангел Златков in category "История

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *