март 23 2013

Становище за статията „Кой управлява Софийския университет?“ и мнението ми относно Настоятелството на Университета

Моето лично отношение към статията и към възгледите на колегите от „Призив“ е доста критично. Не мога да се съглася с изложените в нея доводи за един вид диктатура на Настоятелството. Въпреки това статията насочва към много наболели проблеми както в СУ „Св. Климент Охридски“, така и във висшето ни образование като цяло. Липсва информираност, повечето студенти, а предполагам и голяма част от преподавателите, дори не знаят, че съществува такова Настоятелство. Колегите правилно отбелязват, че липсва информация както за неговите членове, така и за самия работен процес – никъде няма данни нито за срещите на настоятелите, нито за становищата, които те изготвят. Позволявам си да напиша становище по темата, защото бях един от малцината присъстващи студенти по време на отчета (а ето го и него), който Настоятелството даде на Академически съвет.

            Длъжен съм да направя и уточнението, че не Ректорът, а Академическият съвет избира членовете на Настоятелството и е отговорен за него. Затова и отчетът на самото Настоятелство се дава на Академически съвет.

            Важно е също да се отбележи, че Настоятелството не разполага с правомощия да взима решения относно развитието на Университета или пък таксите. То няма и лостове, с които да налага своите лични виждания. То има съвещателна функция и позициите, които изготвя, могат да бъдат само от полза на университетското ръководство при взимането на важни решения. Настоятелите са хора с много сериозен административен и икономически опит и съветите им могат да бъдат много ценни в условията на икономическа криза и постоянно намаляване на бюджета на Университета. Защото нека не се лъжем – Университетът е фирма, която разполага с определен бюджет, с който трябва да се издържа и развива.

           Колегите от „Призив“ остро  критикуват състава на Настоятелството, но доводите за това са размити и неправдоподобни. Напълно логично е в Настоятелството на Университета да участват едни от най-богатите и опитни хора в страната. Все пак от настоятелите се очаква да оказват подкрепа за отстояването на позициите на Университета пред държавните институции и в обществото. Да подпомагат финансово Университета и да следят управлението на неговите средства. Това няма как да се върши от бедни и честни хора. Именно личните успехи, постигнати от Настоятелите, дават някаква гаранция, че те ще са полезни на Университета в този труден за него период.

            Да, част от настоятелите са привърженици на частното образование и на обвързване на университетите с бизнеса, но това няма как да е и иначе. Ако се сещате за богат и успял човек, на когото думата да се чува в държавата, който да е за безплатно и общодостъпно образование, моля да го посочите. Аз лично не се сещам. Настоятелите нямат правомощия нито да налагат бюджет на Университета, нито да налагат своите принципи. Университетът е не само държавен, но и автономен.

            И последно, дейността на настоятелите е доброволна, те не получават заплати за своята дейност. Не че са им и нужни де, тези хората са едни от най-богатите хора в България. Въпреки че колегите от „Призив“ са много добре запознати с правилниците и законите, те прокарват тезата, че проф. Илчев е избран от настоятелите за да прокарва тяхната неолиберална политика. Това на всеки по-запознат е ясно, че няма как да е вярно, защото:

1)     Върховният орган на Университета е Академическият съвет, на който Ректорът е председател, но разполага само с един глас в него.

2)     Настоятелите нямат никаква възможност да влияят на изборите за представители в Академическия съвет поради самата структура на Университета.

          Накратко, статията „Кой управлява Софийския университет“ не е коректна и посочените в нея становища са силно преувеличени, а някои от тях и манипулативни. Въпреки това тя е много полезна, защото поставя на дневен ред много важни проблеми и се надявам да допринесе за прозрачността в управлението на Университета.

am-SU




Posted 23.03.2013 by Ангел Златков in category "Дневник", "Образование

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *