февруари 28 2013

Отворено писмо до Президента на Република България от Ангел Златков и Росен Шарков

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

 

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ СТУДЕНТИТЕ

АНГЕЛ КАЛИНОВ ЗЛАТКОВ И РОСЕН НИКОЛАЕВ ШАРКОВ

 

 

Уважаеми господин Плевнелиев,

Обръщаме се към Вас по повод на публикувания на Вашата официална страница в интернет списък  с поканените лица за консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство. Приветстваме инициативата Ви в консултациите да участват студентски представители. Радваме се, че най-високата българска институция се интересува от нашето мнение и проявява уважение към него. Но недоумението ни беше голямо, когато видяхме, че на едно от първите места в списъка с поканените лица стои името на председателя на „Националното представителство на студентските съвети“ – г-н Ангел Георгиев. В качеството си на български граждани и активни студенти на двата най-големи и престижни български университета, ние изразяваме категоричното си несъгласие с направения от вас избор по следните причини:

 

Националното представителство на студентските съвети е изкуствено създадена организация, която не се ползва с никаква популярност сред студентите. Нещо повече – голяма част от тях въобще не знаят за нейното съществуване. Същевременно тази организация разполага с огромни парични средства, които косвено се заплащат  от всички студенти в България. Вместо да използва тези средства за стимулиране на научното развитие на младите хора, НПСС организира мероприятия от рода на „Студент на годината“. В миналото издание на този конкурс специален гост беше нашумелият музикален изпълнител и творчески гений Криско, автор на вечната рима: „Нощта е късна – ще та блъсна! Недей са смя, маймуно мръсна!“.  Ние питаме, това ли е организацията, която защитава правата на студентите, този ли е моделът за развитие, който се предлага на младите хора в България?

 

Впрочем, за легитимността на НПСС като официален представител на студентите можем да съдим по организирания от тях протест на 24.II.2013 година. На него присъстваха не повече от 100 души, по-голямата част от които представители на организацията и на студентските съвети на няколко софийски университета. Три дни по-късно бяха организирани два протеста срещу увеличението на семестриалните такси в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в УНСС, с организацията на които НПСС нямаше нищо общо. На тях присъстваха десетки пъти повече студенти.

 

Но да минем към личността на вечния студент г-н Георгиев, която е напълно непозната на студентите. По време на своето пребиваване в НПСС, Ангел Георгиев не направи абсолютно нищо, за да изслуша мнението на студентите относно образованието, което получават. Като председател на организацията той е лично отговорен за безразборното пилеене на студентските средства с организиране на скъпи мероприятия като горепосоченото. Изключително трудно е да се намери информация за научните постижения на „лидера“ на студентите, а за възгледите му за развитието на висшето образование няма нито дума в сайта на организацията.

 

Ограниченото пространство в настоящия текст не ни позволява да опишем по-детайлно посочения проблем. Това писмо в никакъв случай не е заявка от наша страна за каквото и да било участие в настоящите политически борби в страната. Като млади и активни студенти, ние смятаме, че нашият представител трябва да бъде избран чрез сериозни обсъждания сред академичната общност в България. Само това би му осигурило авторитета и правомощията да изразява нашето мнение. Настояваме, след като се запознаете с устройството на НПСС и с поведението на организацията през годините, да преразгледате избора си. Разбираме, че ситуацията в държавата налага вземането на бързи решения и Ви предлагаме алтернатива. Смятаме за далеч по-достойни представители на студентите хората, които през последните няколко седмици заделиха от личното си време и средства в борбата срещу увеличаването на студентските такси. Тези студенти нямат пари за да рекламират профилите си във Facebook, не организират бляскави церемонии и не пият кафета с депутатите. Но през последната седмица ясно се видя, че именно те са най-достойни защитници на нашите интереси.

 

 

С уважение,

Ангел Златков, студент в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Росен Шарков, студент в Юридически факултет  на Университета за национално и световно стопанство




Posted 28.02.2013 by Ангел Златков in category "Дневник", "Образование

3 COMMENTS :

  1. By ева on

    Момчета ,гордея се с вас ! Не се предавайте !

    Reply
  2. By Камен on

    Кариеристки напъни на поредните младежи, които искат да яхнат вълната на протестите. В крайна сметка нашата организация е от 1 година, а НПСС виждам, че я има от 2000 година. Бъдете здрави

    Reply
  3. By Пламен Иванчев on

    Отворено писмо
    до Президента на България

    Недостойно ест!

    Уважаеми г-н. Президент,
    (Моля да разглеждате „Уважаеми” и „П”резидент като отдаване на нужната почит към институцията като такава)

    Днес Вие изрекохте думите:
    „След всички тези кръгове на консултации Иван Костов поиска властта. Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба. Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България“.
    Много би ми се искало това да е неточна журналистическа интерпретация, но нямам основание да вярвам, че е така. С това изказване Вие, господин Президент дискредитирахте високата позиция, която съдбата Ви подари. Вие изрекохте една откровена лъжа, която разбира се, ще бъде възторжено приета от нежелаещите да слушат, четат и разсъждават, от тези, които 12 годишната сатанизация на Иван Костов превърна в политически зомбита, на които споменаването на думата „Костов” предизвиква атавистична реакция на озлобление и първосигнално озъбване.
    Иван Костов НЕ ПОИСКА ВЛАСТТА. При цялата му самонадеяност и (напълно оправдана, от гледна точка на постигнатото в периода 1997-2001г, въпреки допуснатите грешки и непоследователност) самоувереност, той е достатъчно умен да разбира, че в кризисен момент като настоящия, поемащият властта не може да разчита на успех без всеобща подкрепа и сътрудничество, на каквито само малоумен на негово място би разчитал. Синята коалиция (колкото и да е олицетворявана с личността на Костов), но всъщност един реален и самостоятелен политически субект, предложи единствено мандата си на Вас господин Президент, за да го използвате за създаване на програмен експертен (по Ваше усмотрение и избор) кабинет, „който да има правомощията да изпълни основните искания на протестиращите” (декларация на Синята коалиция), опирайки се на действащ парламент (така, както все повече осъзнават и изискват хилядите по улиците). При всички резерви, които имам към Вас, господин Президент, не допускам, че е възможно да не сте разбрал какво Ви предлагат сините политици. Затова твърдението Ви, че Иван Костов (персонално!) е поискал властта не мога да определя другояче, освен като откровена инсинуация.
    Аргументацията Ви, че отклонявате това „искане”, защото „Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба” би била смешна, ако не беше жалка. Вие, Главнокомандващият на българската армия, предприемате (или не) определено политическо поведение, съобразявайки се с истеричните заплахи на един изживяващ се като съвременен фюрер псевдопатриот, а всъщност откровен расист и ксенофоб, зад всеки маниакален крясък на когото издайнически звучи верноподаническо рускопоклоничество! Вие, който сте оправомощен да бъдете моралният стожер и пример за нацията, страхливо подвивате опашка пред човек, нееднократно демонстрирал както политическа, така и психическа неадекватност, показвайки му по този начин, че спокойно може да разчита на безнаказаност. (Нужно ли е да си припомняме съвета на Вашия гуру във времената, когато все още беше Главен секретар на МВР към гражданите на София да избягват местата, където се подвизават „добре облечени бизнесмени”?) И мина ли Ви през ум да попитате войнстващия “патриот” Сидеров, готов да запали софийската джамия и яростно нападащ турския етнос, защо не излезе на „въоръжена борба” през 2005 година, когато правителството на тройната коалиция бе създадено с мандата на ДПС, и още повече, ЗАЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ НА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА СЕГА, КОГАТО ПРЕДОСТАВИХТЕ МАНДАТ НА ДПС? АМИ АКО БЯХА ПРИЕЛИ?
    Нима наистина на президентския пост е попаднала личност, позволила пред лицето на цяла България да бъде подръпвана за ухото от един индивид, далеч неравен нему по образование, възпитание и интелект, комуто прищявките на електората са поверили държавното кормило? Нима наистина на Вас е толкова неприсъщо достойнството (и лично и институционално)?
    А дали всъщност опасенията от политическа нестабилност, от това, че „Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България“ са причина за Вашето решение? Или за Вас по-опасно е другото – че правителство, създадено с мандата на Синята коалиция (или дори на Атака, които също изказаха желание да „оползотворят” мандата си), все пак би поело и носило някаква отговорност и към политическата сила, с чийто мандат е съставено? И че би било по някакъв начин длъжно малко или много да се съобразява с „рецептите”, представени от мандатоносителя? И като такова – трудно управляемо и манипулируемо от „когото трябва”? А едно служебно правителство, абсолютно безотговорно за каквото и да е друго, освен за организиране на изборите, може спокойно да поддържа статуквото и да използва приетия изборен кодекс за имитация на свободни и неманипулирани избори (като тези, в резултат на които бяха избрани последните местни ръководни органи, белязани от пренасяне на чували с бюлетини от лица-депутати, нямащи никакво право да припарят до изборна секция, но спонтанно обхванати от кавалерски чувства да помогнат на нещастните секционни председателки на изборни секции, обременени от дълга). А какво би се случило, ако се промени изборния кодекс, в съответствие с исканията на протестиращите? И коя от двете причини е по-малко недостойна?
    Случилото се последния месец господин Президент, бе персоналният подарък на съдбата към Вас. То бе възможността да докажете, че не сте Неговият (знаете чий!) безличен избор, че не сте подвластен на която и да е олигархична групировка, че сте личност, отговорна и достойна за високия пост, който поехте, че във Ваше лице България има Своя Президент. (Трудно е във времена на спокойствие и благоденствие да бъдеш герой). Вие получихте шанса си – и го пропиляхте! Жалко…за Вас и за България!

    Пламен Иванчев
    (обикновен българин)

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *