януари 29 2014

Дали ме е срам?!

Много хора ме питат през последните няколко дни дали ме е срам. Въпросът най-често е реторичен и се опитва да ме убеди, че трябва да ме е срам. И въпреки, че е реторичен, ще взема да му отговоря:

Да, срам ме е.
Срам ме е от студентите, които направиха тази циркаджийска тридневна окупация. Тея, дето не са студенти, няма да ги коментирам.
Срам ме е от студентите, които инсценираха окупацията, а после отидоха да пият по пловдивските кръчми или пък да се къпят по домовете си. А в същото време хората, които подведоха, се чудеха какво да правят.
Срам ме е от студентите, които отидоха на вчерашната среща с Реформаторския блок и плюха на всичко, което направихме и говорихме досега.
Срам ме е от студентите, които тези дни ще имат среща с ГЕРБ.
Срам ме е от студентите, които три месеца лъгаха публично, че нямат нищо общо с Реформаторския блог, а накрая се оказа точно обратното. Впрочем и тях трябва да ги е срам.
Срам ме е, че те бяха част от нас и неведнъж съм ги защитавал …

НЕ ме е срам обаче от това, че останахме верни на принципите си, на това че няма да работим с политически партии. Удържахме на голям натиск, но успяхме да се запазим чисти. Дали ще продължим? – ще видим. Много сили хвърлихме. Но важното е, че до последно (айде да не казвам последно, но досега) Ранобудните студенти останахме верни на себе си и каузата, която защитаваме.
И колкото и да ни мразите, обиждате и обвинявате, че разединяваме протеста, ние няма да се поддадем на натиска. Защото посланието на протеста беше подменено. Посланието на окупацията беше подменено. Радвам се, че ние не участваме в тази подмяна.

Надявам се да съм бил ясен и изчерпателен. Поздрави!

януари 14 2014

ОКУПАЦИЯТА приключи

Благодаря на всички, които ни подкрепиха през тези близо 3 месеца. Много неща преживяхме, много различни периоди минахме – от хиляди души пред вратите на Ректората, които викаха „Ние сме с вас“ до разочарованието да стоим 10 души сами на студа на площада в 10 вечерта след 12-часов безспирен протест и всички останали да са си тръгнали…
ОКУПАЦИЯТА заслужава да бъде изписвана с големи букви, защото въпреки че не постигна оставката, даде много повече на българското гражданско и студентско общество. Тя изцяло промени негативния до преди това образ на студентите. Посъбуди много от тях. Ние показахме, че имаме мнение и сме готови на всичко за да го защитаване. ОКУПАЦИЯТА завърши с успех!
Има разочаровани, знам. Нормално е. Допуснахме и грешки, но никога не сме се ръководили от зла или користна мисъл. Ясно съзнавахме отговорността, която носим. Вярвам, че взехме правилното решение. Успяхме да опазим окупацията от користни интереси и чужно влияние, което беше жизненоважно.
Ние ще продължим борбата, няма да се откажем. Защото видяхме много, научихме много, станахме по-силни от преди.
И благодаря специално на Румен, Делян, Митко, Косьо, Радина и Боряна – хората, които докрай останаха верни на идеята и чужди на личния си интерес. Хората, които в момента са хулени като агенти на правителството, агенти на ректора, лъжци, съдии и омаскарители. Тези хора заслужават уважение! Както и всички останали колеги, които жертваха толкова много в името на една добра, правилна кауза.

А на Ивайло Динев, Тони Господинов и Борис Рангелов, които не спират да лъжат и да ни хулят публично, ще кажа само, че Господ и историята съдят. А хората помнят.
А Offnews и Владо Йончев мита, че има обективна и независима журналистика. Или поне показаха, че те не са част от нея.

октомври 23 2013

Декларация на студентите, окупирали 272 аудитория

Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме, каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите.

Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.

Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България.

Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти, смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.

Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.

Търсим морална отговорност своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.

Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?

Бихме искали да изразявам възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!

Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се следва. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.

Питаме – Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?

Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата. Наше разбиране е, че избирателят има право да получи какъвто поиска отговор от избраника. Считаме отказа да се даде отговор на един елементарен въпрос, задаван вече повече от 130 дни, задаван от хиляди българи, за незачитане на обществения договор и за абсолютно неуважение към изначалния носител на суверенитета – народа.

И понеже този въпрос бе задаван безброй пъти и безброй пъти отговорни лица избягаха от него по всевъзможни начини, ние настояваме за следното:

– Министър-председателят на Република България да заяви публично и под клетва, кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС!

– Настояваме също министър-председателят да заяви публично кои бяха критериите, които изпълнителната власт счете за меродавани при преценката за това кой да бъде предложен за председател на ДАНС?

Отговор на въпросите:

– Кои от личностните и професионалните качества на избрания отговарят на поставените критерии?
– Кои бяха другите кандидати, които Делян Пеевски надмина по личностни и професионални качества?
– Защо, ако изпълнителната власт в лицето на министър-председателя е била убедена в наличието на тези качества и в адекватността на кандидатурата за поста председател на ДАНС, тя бе гласувана без никакво обществено обсъждане?
– Защо обществото научи за кандидатурата post factum?

Настояваме на всички тези въпроси да бъде даден отговор!

Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание.

За нас е неприемливо човек, станал повод за масови протести, продължаващи вече четири месеца, да се завърне в Народното събрание. Властта на никой политик не трябва да бъде самоцел. Той трябва да получава властта си само и единствено ако народът желае неговото представителство. В случая с Делян Пеевски, считаме, че достатъчно голяма част от обществото показа в последните четири месеци, че сваля кредита си на доверие от народния представител Пеевски. В такъв случай – той трябва да си подаде оставката пред 42-рото Народно събрание.

Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали ниския и без това кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.

Разбрахме, че на повечето „народни представители” наистина „не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по-съвременно, по-добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.

Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.

Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.

Студентите, окупирали аудитория 272 в Софийски университет