ноември 4 2016

За кого да гласуваме?

            Остават по-малко от три дни до президентските избори, а все още голяма част от моите приятели не са решили дали да гласуват. Без съмнение основната причина за това е, че те са интелигентни хора и като такива притежават едно много важно качество – мислят критично и не се поддават на елементарната политическа пропаганда, на която всички ние ставаме свидетели. Подлагайки всички кандидати на сериозен анализ, ние търсим идеалния кандидат, чийто възгледи и поведение съвпадат изцяло с това, което ние искаме да виждаме от следващия президент. Не без значение за нас е също така от коя политическа сила или обществена група е подкрепен всеки кандидат. И така изведнъж разочаровани стигаме до извода, че идеален кандидат няма. И тук идва дилемата – дали да направим компромис и да гласуваме за този, който максимално много се доближава до нашите разбирания, или да не гласуваме за никого. Никой не обича да прави компромиси, обаче в случая има една голяма истина, която трябва да имаме предвид – сред кандидатите има хора, които не трябва да бъдат избирани за президент, защото това би било вредно за страната.

            В следващите редове ще се спра с няколко изречения на всеки един от основните кандидати. За разлика от националните телевизии, аз не съм длъжен да отделям внимание на кандатите, които не само нямат шансове да спечелят, но са поставени в тези избори от определени политически и олигархически кръгове с точно определени цели, за които ще стане въпрос малко по-късно. Ще пропусна и тези от кандидатите, които смятам че наистина имат желание да спечелят, но според социологическите проучвания нямат никакъв шанс – тук визирам конкретно Велизар Енчев, Веселин Марешки и Татяна Дончева. И така предмет на анализ остават Красимир Каракачанов, Цецка Цачева, Румен Радев и Трайчо Трайков.

            Ще започна с дългогодишния председател на ВМРО – БНД Красимир Каракачанов, който според социологическите агенции убедително спечели последните президентски дебати по телевизията. Без съмнение това оказва положително влияние на кампанията му, но е добре да имаме предвид, че причината за доброто му представяне не се дължи на личните му качества, а на слабата подготовка на останалите участници в дебатите. Красимир Каракачанов наистина има способността да говори добре, но при него има тотално несъответствие между думите и делата. Използвайки името на Вътрешната македонска революционна организация, за святото дело на която всички сме чели и учили в училище, той застава на чисто патриотични позиции, обявявайки се постоянно в защита на българите в Македония и отстояването на историческата истина за създаването на тази държава и нейното население, като в същото време не пропуска възможност остро да бичува „вековния враг“ в лицето на все по-устремено съсредоточаващата се в славната история на Османската империя Република Турция. Важни проблеми, използвани във всяка една кампания на ВМРО – БНД, са демографската криза и интеграцията на циганското малцинство. Но когато казвам, че всичко това остава само на думи, хубаво е да имаме предвид следното:

  • Красимир Каракачанов не е ново лице в българския политически живот. Той има зад себе си няколко депутатски мандата, а в момента партията му е част от управляващата коалиция и един от основните крепители на нейното мнозинство в Народното събрание. Въпреки това нито един от проблемите, на които той набляга, не е решен. Дори напротив, всички те се задълбочават с всяка изминала година, особено демографската криза. Правителството на Бойко Борисов води политика изцяло в услуга на диктаторския режим на Ердоган, но въпреки това ВМРО – БНД продължава да поддържа парламентарното мнозинство. Цялостното държание на Каракачанов е като човек, който е нямал никакъв досег с управлението на страната, а истината е че той от години е част от него.
  • През годините ВМРО – БНД смени много коалиционни партньори „в името на защитата на българските интереси“. Нека си припомним за коалициите с партията на Яне Янев, с „България без цензура“ на Николай Бареков, с НФСБ на Валери Симеонов и за настоящата коалиция с „Атака“ на Волен Сидеров. Повтарям специално имената на Николай Бареков и Волен Сидеров. Първият с парите на една част от олигархията по законен начин успя да си купи мястото в Европейския парламент и само саморазправата между българските мафиотски кръгове му попречи в момента да е един от водещите политици в страната, а вторият.. вторият обсаждаше джамии, саморазправяше се с полицаи, предизвикваше международни скандали и в крайна сметка си е просто един доста явен и неуспешен опит на Кремъл да прокара своите интереси в България.

Имайте предвид горното, ако смятате да гласувате за Красимир Каракачанов. Използвайте го, за да си отговорите на въпроса дали той е честен човек, който искрено работи за защитата на българските интереси и дали той ще бъде добър президент на нашата държава.

Дойде ред да кажа няколко думи и за кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков. Ако трябва да бъда честен, въобще не очаквах реформаторите да се спрат на толкова добра кандидатура. Предполагах че лиичната амбиция на Кунева ще разедини блока – оглавяването от нея на президентската институция би било блестящо продължение на бляскавата й политическа кариера, но явно партиите в него осъзнават в пълна степен важността на предстоящите избори. И докато не успях да се сетя за нито една причина, която би ме накарала да гласувам за Красимир Каракачанов, то причини да гласуваме за Трайчо Трайков определено има. Причини да не гласуваме за него също има обаче. Нека ги видим:

  • Трайчо Трайков води една много открита кампания, в която не само участва активно на всички дебати, на която е поканен, но и присъства в социалните мрежи, където лично отговатя на въпросите на избирателите. Нещо, което не може да се каже за неговите опоненти.
  • По всичко личи, че Трайчо Трайков е кандидатът, който в най-голяма степен ще съхрани добрите практики, наложени от Росен Плевнелиев. Тук имам предвид поставянето на важни и проблемни теми за обществото като съдебната реформа и участието на мафията в политическия живот; инициирането на допитвания до гражданите; активно участие във външната политика на страната. Тук няма как да не спомена реторичния въпрос на Трайчо Трайков на един от дебатите към правителството: „Има хванати мигранти, няма хванати каналджии; има намалена контрабанда, няма хванати контрабандисти?“.
  • Трайчо Трайков беше уволнен като министър именно от Бойко Борисов, а в момента на страната е нужен президент, който не е пионка в ръцете на министър-председателя и е независим от него. Човек, на който Бойко Борисов да не може да спуска заповеди, а с който да се съобразява.
  • Единственият минус, който аз виждам в кандидатурата на Трайчо Трайков е в партиите, които го подкрепят. И по конкретно в лицата зад тях – Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Найден Зеленогорски и Москов. Все хора, които пряко участват в настоящото управление и откровено казано разочароват. Хора, на които аз нямам никакво доверие и които не са направили нищо, за да го заслужат. Победата за Трайчо Трайков би била победа и за тях самите. А това е компромис, който аз не съм сигурен дали мога да направя. Както ще видите обаче след малко, подобен компромис е нужен.

Стигаме до подкрепеният от БСП, но издигнат от инициативен комитет генерал Румен Радев. Според мнозина той е основният опонент на Цецка Цачева, а десните избиратели го определят като левият кандидат, който в никакъв случай не трябва да печели. Първо нека да отбележа, че аз много уважавам генерал Радев за позициите, които заемаше преди влизането му е политиката. Срещу неговата кандидатура се използват много прийоми, които виждаме и в момента и в Съединените щати срещу Доналд Тръмп. Какво имам предвид – пропагандата се опитва да го изкара като човек на Путин, който стои на твърди позиции срещу Европейския съюз и НАТО – нещо, което аз не съм видял в нито едно негово изказване по време на телевизионните дебати. Румен Радев набелязва важни обществени проблеми и според мен е много по-добър избор от Цецка Цачева. Но, аз няма как да гласувам за него засега по следните причини:

  • Основната политическа партия, която го подкрепя е БСП. Това е партията на Георги Първанов, на Сергей Станишев, на Михаил Миков и Мая Манолова. Това е партията, която избра Делян Пеевски за ръководител на ДАНС; партията, която вкара няколко пъти ДПС в политиката; партията, която участва активно в разграбването на страната; и не на последно място – партията, на която бившият председател Михаил Миков в лицето ми каза преди 3 години, че е нормално задкулисни групировки да дирижират партиите и да ръководят политическия живот, както и че той не се интересува от мнението на гражданите, които са го избрали, за неговите политически действия. Мога и още да изброявам, но смятам че и това е достатъчно.
  • Румен Радев отказа да се яви на общите дебати по националните медии, въпреки че всеки път изрочно беше поканен. Използвайки за оправдание отсъствието и на Цецка Цачева, той всъщност показа неуважение и пренебрежение към българските граждани, поради което според мен не заслужава нашето доверие.

И остана фаворитът за спечелването на първия тур според всички социологически проучвания – кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева. За мен това би бил възможно най-лошият избор и не се сещам за нито една причина, поради която бих гласувал за нея. Дори напротив, реалната възможност Цецка Цачева да бъде следващият президент на държавата е причината да съм склонен да направя компроси и да гласувам за всеки един от гореизброените кандидати. Нека да обясня защо:

  • Трудно мога да се сетя за по-лоша кандидатура на ГЕРБ от Цецка Цачева. Само слухът за евентуалната нейна номинация предизвика присмех, подигравки и неверие в обществото и беше ясен сигнал за Бойко Борисов, че дори и да е обмислял да се спре на нея, трябва да се откаже от тези свои намерения. Но той не направи това, а директно я обяви за бъдещата „майка на нацията“, от която всички ние имаме нужда. Не мога да забравя и ухилената физиономия на Цветан Цветанов при съобщаването на номинацията. Реално какво направи Бойко Борисов – избра най-лошият и най-зависимият от него кандидат, който след евентуалното си избиране ще дължи всичко изцяло на него. Опарен от развитието на отношенията си с Росен Плевнелиев, той реши да не допусне допусне възможността и следващия президент да предприема самостоятелни действия, пък дори и в името на гражданите, които представлява. Същевременно евентуалното избиране на Цецка би означавало, че на следващите избори Бойко Борисов и селскостопанско животно да номинира, хората биха гласували за него.
  • Една от опорните точки в кампанията на Цецка Цачева е, че има дългогодишен опит като председател на Народното събрание и е доказала, че може да бъде обединителен фактор между различните партии в парламента. За съжаление това е абсолютна лъжа. Пор ръководството на Цецка Цачева българският парламент не само не увеличи доверието на гражданите в институциите, но и продължи да бъде обект на присмех и подигравки. Непристойното поведение на депутатите често влиза в програмата на „Господари на ефира“ и се разпространява често в социалните мрежи. Оставете това – наскоро народните представители поради честа липса на кворум решиха да се справят кардинално с проблема като направо си гласуват ваканция. Цецка Цачева не само не успя да обедини партиите в парламента, но по време на нейното председателство цели парламентарни групи отказваха да участват в заседанията му.
  • Цецка Цачева е кандидатът за президент, който се представя най-лошо от всички кандидати в медийните си изяви. Може би това е основната причина, поради която са й казали, че не е добре да участва на дебати заедно с тях. Но в случая жестоко са я излъгали, защото по-добре да изгубиш дебата, отколкото да покажеш неуважение към избирателите и въобще да не се явиш на него. Какъв обединител на нацията и представител на държавата във външната й политика ще бъде тя, при положение че не може да се справи с едночасов разговор с хора, които няма да са особено дружелюбни към нея и ще й задават неприятни въпроси.
  • Отново ще повторя, защото е важно – Цецка Цачева ще бъде безгласна кукла на конци, направлявана от Бойко Борисов. Именно затова и той си я е избрал. Това е вредно за демокрацията, вредно за развитието на държавата ни и не трябва да го допускаме.

И в заключение – много хора се опитват да омаловажат тежестта на президентската институция. Олигархията се опитва да принизи качеството на дебата и да накара хората да не гласуват чрез поставени лица в изборите, които провалят опитите за качествена дискусия по важните проблеми. Ниската избирателна активност помага единствено на управляващата партия, която чрез контрола си върху администрацията и чрез връзката си с определени икономически играчи си осигурява твърд електорат, който незасимо от всичко ще гласува за нея. Да, има и друг печеливш – ДПС, но той няма да бъде фактор на настоящите избори и затова го подминавам. Те искат ние да не гласуваме, вместо да направим компромис и да се опитаме да изберем не идеалния, но възможно най-добрия кандидат. А кой е той – всеки сам може да прецени. 

За финал ще ви припомня, че като президент Росен Плевнелиев назначи две служебни правителства. Да, не бяха прекрасни, но представете си, че вместо Марин Райков и Георги Близнашки бяха назначени Делян Пеевски и Михаил Мирчев?! Не им вярвайте – има значение кой ще бъде следващият президент!

izbori2

октомври 26 2015

За пореден път успяха да ни изиграят…

            Предполагам  че вече сте се насладили на удара, който отнесе Волен Сидеров. Може би и сте се възмутили от неговото поведение и тази вечер ще дойдете на протест пред Народното събрание. Това е добре. А нека сега поразсъждаваме малко, за да разберем какво точно се случи по време на изборния ден вчера. Защото Волен Сидеров е най-макият проблем.

  • Централната избирателна комисия абсолютно съзнателно и целенасочено саботира референдума, инструктирайки своите представители да не дават предварително бюлетина за него. С това си абсурдно действие тя успя значително на намали избирателната активност в допитването. Да, ще кажете, че така или иначе нямаше да бъде достигнат необходимият праг за валидност на референдума – това е така. Но, ако не беше силното обществено недоволство, имаше вероятност дори електронното гласуване да не влезе за задължително обсъждане и гласуване в Народното събрание.
  • Абсолютно  неадекватни изказвания на лидерите на политическите партии, на които няма смисъл да се спирам подробно в момента.
  • Стигаме и до Волен Сидеров. Днес главният прокурор г-н Цацамун   поиска за трети път свалянето на имунитета на Болен. За трети път!  Сега предстои да видим какво ще гласуват народните представители.., но ми се струва, че тепърва ще ни занимават все повече с този казус. Болен все още не е задържан, лакеите му са на свобода, а рублите се стичат по банковите му сметки.., с други думи – очаквайте още подвизи на надрусаната диверсионна дружинка.

Резултатът от всичко това е, че ако до вчера вечерта обществения гняв беше насочен изцяло срещу целенасочените опити за саботиране на референдума, то след цирка на Болен тази тема стана второстепенна. Днес вместо да има протест срещу ЦИК и основните политически партии, ще протестираме срещу Волен. Вместо да протестираме срещу Цацамуна, ще настояваме той да си върши работата. Вместо да обърнем внимание на изборните манипулации, ще се правим на следователи и физиономисти, опитвайки да разгадаем кой е предоплагаемият нападател на Болен.

Всъщнoст сценарият, който разиграха, е доста тъп и едно нормално общество не би трябвало да се хване на въдицата. Но нашето по всичко изглежда, че не е такова. За мен няма съмнение, че действията на Волен не са провокирани от психичните му проблеми, а му е платено/казано да ги извърши.

Хора, правят ни на идиоти, а ние в такт подскачаме на фалшивата музика. Хайде малко по-сериозно! 

1048272_394699594027414_4313253815673375053_o

октомври 23 2015

За референдума с любов

    Нека си говорим открито – на референдума в неделя няма да гласуват достатъчно хора и в крайна сметка той няма да има тежест. След него партиите ще продължат да ни крадат и лъжат по стария изпитан модел, а избирателната активност ще става все по-ниска и по-ниска. Преди това да се случи обаче, аз държа да поговоря малко повече за причаната за предстоящото поредно грешно решение, което ще вземе нашият, иначе толкова умен и надарен, народ.

   Истината е че инициативата за свикване на референдум имаше чисто пропагандна цел. Тя беше добре замислен политически ход на ГЕРБ, с който допълнително да дискредитира правителството на Пламен Орешарски и да привлече допълнителен електорат на предстоящите тогава парламентарни избори. Президентът Росен Плевнелиев се превърна във вносител на тази позорна лъжа, а червените другари в Народното събрание реагираха като ужилени и с това само помогнаха за изпълнението на плана на партията на Бойко Борисов. Идеята за референдума бързо се превърна в национална кампания със сформирането на “Инициативен комитет за провеждане на национален референдум за изборна реформа” с председател проф. Георги Близнашки.

         Както знаете, „Ранобудните студенти” също активно участвахме в събирането на подписите, въпреки че не бяхме част от инициативния комитет. Няма да ви разказвам как това се случи, но ще ви разкажа други по-интересни неща. Истината е, че самият Инициативен комитет в лицето на проф. Близнашки (в комитета имаше и отдадени на идеята хора) направи твърде малко за събирането на подписите, а  Близнашки през цялото време  твърдеше, че разчита на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов за събирането на необходимия брой. Открито заявяваше пред нас, че това е чисто политически ход – според мен самият той не искаше провеждането на такъв референдум. Това за него беше просто една страхотна рекламна кампания, която в крайна сметка го направи министър-председател в служебното правителство.

       Подписите бяха събрани основно по партийна линия от ГЕРБ, като все пак ние се отчетохме с над 10 000 подписи, които събрахме в рамките на почти месец в подлеза на Ректората на Софийския университет. Дойде време за проверката, в която също активно участвахме. В продължение на седмица в Народното събрание прегледахме валидността на всеки един подпис в подкрепа на инициативата. Ясно си личеше партийната линия – често цели страници с подписи бяха вписвани с един почерк. ГЕРБ наистина се бяха мобилизирали, което изглежда странно на фона на злощастната съдба, която сполетя референдума. Разбира се в публичното пространство циркът си вървеше – другарите отказаха да насрочат референдум, Близнашки заплаши, че ще ги съди, а пък Плевнелиев шушукаше за правото на народа да бъде питан. А народът стоеше и чакаше да види какво ще се случи.

    А то какво стана – с активната подкрепа на депутатите от Реформаторския блок и ГЕРБ, референдумът не само беше орязан, но и се направи почти невъзможно едничкото въпросче, което оставиха на народа, да получи легитимен отговор. Президентът хлипаше, Радан се оправдаваше като ученичка без домашно, а пък Бойко за пореден път обвини другите партии. Червените другари ликуваха. Хората бяха излъгани.

        През последните две седмици минах през различни места в България, но нито едно едничко плакатче с призив за гласуване на референдума не видях. Вместо това чух абсурдното изказване на Мишо Миков, че гласоподавателите щели да се объркат заради голямото количество бюлетини и  няма да могат да гласуват правилно. АТАКА обясняват как това е поредният опит на подлия Запад да манипулира изборите в страната и да си назначава предани правителства. Партиите, които лъгаха, че искат референдум, мълчат.

     Това  трябва да е основният ни стимул да гласуваме на референдума в неделя. Въпреки че остана само един от първоначалните три въпроса, допитването е изключително важно. Въвеждането на електронно гласуване ще промени изцяло изборния модел в страната, ще даде възможност за развитие на малките партии и най-вече ще позволи на милионите българи в чужбина да гласуват по-лесно. Старите схеми за купуване на гласове ще продължат да действат, но вече няма да имат толкова голяма тежест в сформирането на изборните резултати – значително ще се повиши избирателната активност.

        Електронното гласуване трябва да мине – това е един от последните шансове да отклоним нашата държава от пътя към към бездната, към която се е запътила. Прекалено много възможности пропуснахме, за да си позволим да пропилеем и тази. Гласувайте – от нас зависи!

referend