февруари 28 2013

Отворено писмо до Президента на Република България от Ангел Златков и Росен Шарков

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

 

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ СТУДЕНТИТЕ

АНГЕЛ КАЛИНОВ ЗЛАТКОВ И РОСЕН НИКОЛАЕВ ШАРКОВ

 

 

Уважаеми господин Плевнелиев,

Обръщаме се към Вас по повод на публикувания на Вашата официална страница в интернет списък  с поканените лица за консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство. Приветстваме инициативата Ви в консултациите да участват студентски представители. Радваме се, че най-високата българска институция се интересува от нашето мнение и проявява уважение към него. Но недоумението ни беше голямо, когато видяхме, че на едно от първите места в списъка с поканените лица стои името на председателя на „Националното представителство на студентските съвети“ – г-н Ангел Георгиев. В качеството си на български граждани и активни студенти на двата най-големи и престижни български университета, ние изразяваме категоричното си несъгласие с направения от вас избор по следните причини:

 

Националното представителство на студентските съвети е изкуствено създадена организация, която не се ползва с никаква популярност сред студентите. Нещо повече – голяма част от тях въобще не знаят за нейното съществуване. Същевременно тази организация разполага с огромни парични средства, които косвено се заплащат  от всички студенти в България. Вместо да използва тези средства за стимулиране на научното развитие на младите хора, НПСС организира мероприятия от рода на „Студент на годината“. В миналото издание на този конкурс специален гост беше нашумелият музикален изпълнител и творчески гений Криско, автор на вечната рима: „Нощта е късна – ще та блъсна! Недей са смя, маймуно мръсна!“.  Ние питаме, това ли е организацията, която защитава правата на студентите, този ли е моделът за развитие, който се предлага на младите хора в България?

 

Впрочем, за легитимността на НПСС като официален представител на студентите можем да съдим по организирания от тях протест на 24.II.2013 година. На него присъстваха не повече от 100 души, по-голямата част от които представители на организацията и на студентските съвети на няколко софийски университета. Три дни по-късно бяха организирани два протеста срещу увеличението на семестриалните такси в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в УНСС, с организацията на които НПСС нямаше нищо общо. На тях присъстваха десетки пъти повече студенти.

 

Но да минем към личността на вечния студент г-н Георгиев, която е напълно непозната на студентите. По време на своето пребиваване в НПСС, Ангел Георгиев не направи абсолютно нищо, за да изслуша мнението на студентите относно образованието, което получават. Като председател на организацията той е лично отговорен за безразборното пилеене на студентските средства с организиране на скъпи мероприятия като горепосоченото. Изключително трудно е да се намери информация за научните постижения на „лидера“ на студентите, а за възгледите му за развитието на висшето образование няма нито дума в сайта на организацията.

 

Ограниченото пространство в настоящия текст не ни позволява да опишем по-детайлно посочения проблем. Това писмо в никакъв случай не е заявка от наша страна за каквото и да било участие в настоящите политически борби в страната. Като млади и активни студенти, ние смятаме, че нашият представител трябва да бъде избран чрез сериозни обсъждания сред академичната общност в България. Само това би му осигурило авторитета и правомощията да изразява нашето мнение. Настояваме, след като се запознаете с устройството на НПСС и с поведението на организацията през годините, да преразгледате избора си. Разбираме, че ситуацията в държавата налага вземането на бързи решения и Ви предлагаме алтернатива. Смятаме за далеч по-достойни представители на студентите хората, които през последните няколко седмици заделиха от личното си време и средства в борбата срещу увеличаването на студентските такси. Тези студенти нямат пари за да рекламират профилите си във Facebook, не организират бляскави церемонии и не пият кафета с депутатите. Но през последната седмица ясно се видя, че именно те са най-достойни защитници на нашите интереси.

 

 

С уважение,

Ангел Златков, студент в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Росен Шарков, студент в Юридически факултет  на Университета за национално и световно стопанство

юли 26 2012

Софийският университет вече не е университетът с главно „у“

СУ „Свети Климент Охридски” вече не е Университетът с главно „У”, както обича да го нарича проф. дин  Иван Илчев в своите речи. Защо се стигна до тук? Как от най-реномираното висше учебно заведение в България, Софийският университет започва да се превръща в регионален, в едно от многото висши училища в страната? В настоящата статия ще разсъждавам по тези въпроси и ще споделя моето виждане за това какво трябва да се предприеме.

Несъмнено голяма вина за краха в репутацията на Университета има целенасочената медийна кампания срещу него. Поради чисто политически и икономически причини, редовно бившите му възпитаници, пишат статии срещу него, срещу старите си преподаватели и колеги. Дали това е достойно не искам да коментирам, но е факт, че дори и в моментите, когато на масата беше сложена честта на Университета, те застанаха срещу него. Несъмнено голямо влияние оказва и конкуренцията на частните университети и особено на НБУ, където срещу малко повече пари студентите получават качествено образование и нормално административно обслужване. Демографската криза и постоянното снижаване на нивото на средното ни образование също оказват ефект. Историческият факултет дори се принуди да въведе задължително обучение по български език за своите студенти, защото те влизат в Университета неграмотни.

Но безсъмнено най-виновно за падението на СУ е неговото ръководство. Не само сегашното, но и предишните – това е длъг процес, който не започва от вчера и няма да свърши утре. Постоянна е тенденцията за увеличаване на броя на студентите чрез увеличаване на квотите по специалности или направо чрез откриване на нови специалности. Много от тях носят звучни и привлекателни имена, но притежават зле обмислени учебни планове и не дават абсолютно нищо на своите студенти. Основан беше цял нов факултет – Медицинският факултет, без да има никаква логична обосновка и база за това. Университетът се е превърнал във фирма, чиято единствена цел е постоянното разширяване. Това щеше да е прекрасно, ако не ставаше за сметка на качеството и на репутацията му. Обичайният отговор на тези обвинения е, че това се налага поради Законът за висшето образование, според който университетите получават финансиране на брой студенти, а не според качеството на обучение, което предлагат. Да, вече действа и рейнтингова система, първите университети в която получават допълнителни субсидии. Но тази мярка сама по себе си не дава резултат в случая на СУ, а напротив – отпусканите средства са малко, а същевременно първите места в повечето области на обучение служат за успокоение и повод за гордост на ръководството. А поводи за такава няма, българските ученици избират да ходят в треторазрядни западни висши училища, пред това да са студенти на най-големия български университет. Същевременно СУ е на едно от последните места по брой кандидатстващи чужденци по програма „Еразъм” и обикновено приема студенти, на които той е бил трето или четвърто желание.

Приемът с матури се разширява с всяка изминала година. В много от специалностите остават свободни места дори и след четвърто класиране. За да се преборят с този проблем факултетите решават да допуснат всеки, който иска, в тях. Така дори с тройки и на двете матури, човек може да стане студент в Софийския университет. Надеждата на ръководството е, че един път попаднали тук, тези хора ще придобият любов към знанието и желание да учат. Това обаче не се получава, напротив – с незнанието си и поради липсата на елементарно възпитание, тези студенти демотивират преподавателите, свалят критериите и петнят репутацията на университета. Същевременно нарастването на броя на студентите изисква и разширяване на учебната база, която дори сега е крайно недостатъчна. Принудени сме да обикаляме из цяла София, защото факултетите приемат повече студенти, отколкото могат да си позволят.

Софийският университет „Св. Климент Охридски” избра да привлича студенти не с качествено обучение, а с елементарен прием и лесно изкарване на диплома. По този начин той се превърна в един от многото в България. Единственото, което все още прави разлика е красивата сграда на Ректората и запазилият се на отделни места университетски дух. Но и той е на изчезване, защото младото поколение асистенти и преподаватели са продукт на тази порочна и грешна политика. Извинението е, че безумната политика на Държавата в сферата на висшето образование налага тази система, че Университетът няма друг избор освен постоянно да увеличава броя на студентите си. Това е лъжа, с която администрацията и ръководството се опитват да оправдаят своето бездействие и липсата на воля за промени. Сегашният ред за тях е много удобен, защото така са си свикнали от години. Всяка нова идея или опит за промяна се гледа с подозрение и недоверие. Същевременно така са се вкопали в постовете си, че е невъзможно човек, колкото желание и сила да има, да ги помръдне. Тези хора трябва да бъдат заставени пред избора или да се променят или да си ходят. На този етап това няма как да стане. И все пак в рамките на няколко реда ще представя как според мен трябва да изглежда Софийския университет:

В най-стария и престижен университет трябва да се влиза трудно и да се излиза още по-трудно. Дори и в държавите с елементарен прием и широка достъпност на висшето образование, има висши училища, които са по-престижни и в които се влиза изключително трудно. По този начин те успяват да привлекат най-мотивираните ученици, което автоматично вдига качеството на обучението. Получава се една силно конкурентна среда, която стимулира студентите постоянно да се развиват. Таксите за обучение в тези университети са по-високи, но това е напълно нормално и студентите знаят, че срещу парите си ще получат отлично образование и престижна диплома. За тях не е проблем намирането на работа, защото са високо ценени както от бизнеса, така и от държавната администрация.

Единственият правилен път за развитие на Софийския университет е рязкото намаляне на броя на студентите, поне двойно според мен, и запазването на приемните изпити. Оценката от матурата също може да участва в балообразуването, но трябва да има минимална тежест. Същевременно студентите на Университета трябва да бъдат постоянно ангажирани и целогодишно да участват в учебния процес – порочната практика да се започва да се учи два дни преди изпит трябва да бъде прекратена. Изискванията на преподавателите трябва да са високи и не трябва да се пишат оценки по милост. Само по този начин СУ „Св. Климент Охридски” би придобил вид, подобен на престижните западни университети. Само по този начин той ще започне да привлича амбициозните и знаещи български ученици, които в момента напускат нашата страна и отново ще заеме водещото си място в българското образование и в развитието на обществото ни.
 Същевременно намаленият брой студенти ще окаже положително влияние върху финансовата стабилност на Университета. Голямата и раздута администрация ще се свие, а тя в момента поглъща най-голямата част от бюджета. Същевременно ще бъде оптимизирана материалната база, което би спестило много от разходите за поддръжка. Част от сградите ще станат ненужни и ще могат да се продадат под контрол, а получените средства да се използват за модернизирането на базата и развитието на библиотеките. С чувствителното повишаване на качеството на обучение е нормално да бъдат увеличени и студентските такси, защото Университетът вече ще предлага услуга, много по-добра от тази на конкурентните висши училища. Допълнителното финансиране от рейтинговата система (очаква се тя да заема все по-голяма тежест в определянето на държавното финансиране) би могло да се използва за подпомагане на студентите, които не можем да си позволим по-високите такси. По този начин СУ „Св. Климент Охридски” ще си възвърне загубената позиция на стожер на българското образование и общество, като същевременно запази и социалната си функция. Българските младежи няма да бъдат принуждавани да скитат из тежката чужбина, а ще могат да получат качествено и европейско образование в родината си.

 

* Напълно съзнателно в статията конкретизирам върху недалновидната политика на  ръководството на Университета. Това не означава, че подкрепям безумната политика на Държавата при последните няколко правителства. На нея ще посветя отделна статия, мисля че я заслужава.
 *Не обвинявам и никого конкретно, особено пък Ректора проф. дин Иван Илчев. През тези две години в Университета разбрах, че човек колкото и добри намерения да има и да иска да направи нещо хубаво, веднага от всякъде скачат хора срещу него. Консерватизмът е пуснал прекалено големи корени и трябва много време и упорство, за да бъде преодолян.