март 23 2013

Становище за статията „Кой управлява Софийския университет?“ и мнението ми относно Настоятелството на Университета

Моето лично отношение към статията и към възгледите на колегите от „Призив“ е доста критично. Не мога да се съглася с изложените в нея доводи за един вид диктатура на Настоятелството. Въпреки това статията насочва към много наболели проблеми както в СУ „Св. Климент Охридски“, така и във висшето ни образование като цяло. Липсва информираност, повечето студенти, а предполагам и голяма част от преподавателите, дори не знаят, че съществува такова Настоятелство. Колегите правилно отбелязват, че липсва информация както за неговите членове, така и за самия работен процес – никъде няма данни нито за срещите на настоятелите, нито за становищата, които те изготвят. Позволявам си да напиша становище по темата, защото бях един от малцината присъстващи студенти по време на отчета (а ето го и него), който Настоятелството даде на Академически съвет.

            Длъжен съм да направя и уточнението, че не Ректорът, а Академическият съвет избира членовете на Настоятелството и е отговорен за него. Затова и отчетът на самото Настоятелство се дава на Академически съвет.

            Важно е също да се отбележи, че Настоятелството не разполага с правомощия да взима решения относно развитието на Университета или пък таксите. То няма и лостове, с които да налага своите лични виждания. То има съвещателна функция и позициите, които изготвя, могат да бъдат само от полза на университетското ръководство при взимането на важни решения. Настоятелите са хора с много сериозен административен и икономически опит и съветите им могат да бъдат много ценни в условията на икономическа криза и постоянно намаляване на бюджета на Университета. Защото нека не се лъжем – Университетът е фирма, която разполага с определен бюджет, с който трябва да се издържа и развива.

           Колегите от „Призив“ остро  критикуват състава на Настоятелството, но доводите за това са размити и неправдоподобни. Напълно логично е в Настоятелството на Университета да участват едни от най-богатите и опитни хора в страната. Все пак от настоятелите се очаква да оказват подкрепа за отстояването на позициите на Университета пред държавните институции и в обществото. Да подпомагат финансово Университета и да следят управлението на неговите средства. Това няма как да се върши от бедни и честни хора. Именно личните успехи, постигнати от Настоятелите, дават някаква гаранция, че те ще са полезни на Университета в този труден за него период.

            Да, част от настоятелите са привърженици на частното образование и на обвързване на университетите с бизнеса, но това няма как да е и иначе. Ако се сещате за богат и успял човек, на когото думата да се чува в държавата, който да е за безплатно и общодостъпно образование, моля да го посочите. Аз лично не се сещам. Настоятелите нямат правомощия нито да налагат бюджет на Университета, нито да налагат своите принципи. Университетът е не само държавен, но и автономен.

            И последно, дейността на настоятелите е доброволна, те не получават заплати за своята дейност. Не че са им и нужни де, тези хората са едни от най-богатите хора в България. Въпреки че колегите от „Призив“ са много добре запознати с правилниците и законите, те прокарват тезата, че проф. Илчев е избран от настоятелите за да прокарва тяхната неолиберална политика. Това на всеки по-запознат е ясно, че няма как да е вярно, защото:

1)     Върховният орган на Университета е Академическият съвет, на който Ректорът е председател, но разполага само с един глас в него.

2)     Настоятелите нямат никаква възможност да влияят на изборите за представители в Академическия съвет поради самата структура на Университета.

          Накратко, статията „Кой управлява Софийския университет“ не е коректна и посочените в нея становища са силно преувеличени, а някои от тях и манипулативни. Въпреки това тя е много полезна, защото поставя на дневен ред много важни проблеми и се надявам да допринесе за прозрачността в управлението на Университета.

am-SU

март 23 2013

Отчет за дейността на Съвета на настоятелите на Софийския университет „Св. Климент Охридски” даден на 19.12.2012 пред Академическия съвет

Проф. дин Иван Илчев – ректор: Уважаеми колеги, за първи път имаме подобна точка в дневния ред – Отчет за дейността на Съвета на настоятелите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Отчетът беше забавен, защото ние искахме да бъде направен заедно с избора на новия Съвет на настоятелите. За съжаление се сблъскваме с много трудности, включително и в нашето Министерство при подбора на предложения за членове на Съвета на настоятелите. Съветът на настоятелите работи в една не особено добра законодателна обстановка дотолкова доколкото единственото, което се казва за него е едно изреченийце в Закона за висшето образование, че трябва да има такъв съвет. Включително, аз съм изнудил в момента председателят на Съвета на настоятелите г-н Хампарцумян, тъй като там дори не е посочено, че Съветът на настоятелите трябва да прави отчет пред Академическия съвет. На мен това ми се струва, че е реалната и нормална процедура да чуем отчета на Съвета на настоятелите. Думата има г-н Хампарцумян.

Г-н Левон Хампарцумян – председател на Съвета на настоятелите на Софийския университет: Уважаеми господин Ректор, уважаеми колеги, за мен е наистина чест да мога пред такава аудитория да кажа няколко думи за отчета. Всъщност, истината е, че когато седнах да нахвърлям нещо, което да прилича на отчет видях, че половината от нещата, които сме направили не са за писане. Защо? Защото, когато поехме тази функция, тази позиция с някои от колегите ми, които са тука, идеята беше, че ще бъдем в помощ на развитието на Университета като най-важното средище за наука. Защото, ако имаме някакъв капитал в тази страна това е човешкият капитал и ако трябва за нещо да се харчи, сигурно е учудващо от един банкер да чуете това нещо, безогледно. Безогледно имам предвид не да се сипват пари в кацата без дъно, а без да се търси незабавния ефект, това е образованието. Всичките нива на образованието включително и върха на пирамидата. Това беше 2008 г., като гледам тука 2008 г. е най-високата субсидия. Ние имахме едни доста по-розови представи за икономическото бъдеще на страната. За съжаление по една или друга причина те не се изпълниха. Ще се върна после на по-формалните неща, които сме правили, но не формално се наложи Съветът на настоятелите да си използва влиянието, връзките, познанствата и т.н., за да решава битови кризи на Университета. Нито законодателят, нито Вие сте имали предвид, че ще имате настоятели, които да тичат от кабинет на кабинет да правят срещи, да молят за някакви отстъпки или какви ли не неща. За съжаление се наложи това да го правим, направихме го, но по-добре да не го оставяме написано за историята, ако можете да ме разберете. От друга страна, това, което се помъчихме да направим като по-формалната част беше да си използваме познанията за бизнеса, за икономиката, за финансите и връзките с компании, които помагат в тази сфера. Направихме опит да се направи оперативен одит и не толкова одит колкото преглед на това Университетът какво представлява като финансова система, като операции от бизнес гледна точка. Колкото и неакадемично да ви звучи, но преди да почнеш за слагаш някъде или да привличаш средства – дали са от Европа, дали са от спонсори, от меценати и т.н. е хубаво да покажеш една система, която работи под контрол. Не е задачка за една година. От друга страна, трябва да призная, че мислехме, че ще стане по-бързичко, но предизвикателствата са такива, че мисля, че се движим в правилната посока и мисля, че следващият Съвет на настоятелите ще може да стъпи на това нещо, да отиде по-напред. Както проф. Илчев каза наистина ние сме първите, които вършим тази работа без много ясни регламенти. Ако сме оставили впечатлението, че сме представители на някакъв голям бизнес, който ще стане и меценат незабавно не сме точно в тази посока, но сме готови, разбира се, да помогнем в много неща. Едното от нещата, които мисля, че ще направим вече като членове на настоятелството е да напишем едно писмо, то е почти готово, за съжаление не го нося в мене, до Министър-председателя и Министерския съвет да помолим за подкрепа за годишнината догодина на Университета и събитията, които са свързани с това. Това ще бъде формалната част. Неформалната, по същия начин ще се опитаме да съдействаме по някакъв начин. Това, което аз мога да направя е, че Уникредит Булбанк, разбира се и Сибанк ще помогне с една лепта в тази посока. Защото пак казвам, за нас е чест да сме били в тази позиция през тези години. Сигурно сме свършили по-малко отколкото се очаква от нас. Мисля, че свършихме по-малко отколкото ние самите очаквахме от себе си, но все пак сме първите, така че моля за милост в това отношение, когато оценявате какво сме свършили. Това е, благодаря ви, ако имате някакви въпроси съм готов да отговоря.

Проф. дин Иван Илчев – ректор:Благодаря Ви. Нека все пак да кажа, без конкретни имена, че в изтеклите години в три много сериозни кризи, членовете на Съвета на настоятелите ни помогнаха в някои инфарктни състояния да стигнем до най-високи нива на властта и да постигнем решения, които в крайна сметка се оказаха благоприятни за Софийския университет. И това съвсем не е маловажно.

Второто е, че някои от членовете на Съвета на настоятелите, пак не искам да посочвам имена, винаги с готовност са откликвали не използвам думата молби, а обсъждания за необходима финансова подкрепа в конкретни случаи. Това е правено и аз благодаря на тези членове на Съвета на настоятелите. И нека да кажа пак, че аз като Ректор съм пращал до членовете на Съвета на настоятелите редица колеги от Софийския университет за уговаряне на помощи от конкретни професионални области и тази помощ сме я получавали.

В последното, предварителното обсъждане, което имахме със Съвета на настоятелите се стигна да определени решения, че следващият Съвет на настоятелите трябва да изготви своя лична програма, да има регулярен отчет веднъж годишно пред Академическия съвет и че тази програма да бъде реалистична.

Аз предлагам, ако имате въпроси да ги задавате и да не се гласува отчета. Пак повтарям, не е предвидена никаква процедура за този отчет. Тук са трима от членовете на Съвета на настоятелите – г-н Петър Кънев, г-н Божилов и г-н Хампарцумян. Да, проф. Спасов.

Проф. дхн Тони Спасов – декан на ФХФ:Благодаря, аз искам само да кажа, че като декан на Факултета по химия и фармация също получих съдействие от Съвета на настоятелите. Смятам, че това сътрудничество между представителите на Съвета на настоятелите и Университета чрез Академичния съвет е изключително полезно за Университета. Може да не е реализирано напълно, но ние все още не знаем всички форми, които могат да се приложат, но лично аз, като декан, оценявам високо приноса на Съвета в изключително важни за Университета моменти.

Проф. дин Иван Илчев – ректор: Благодаря. Други? Не виждам. Членовете на Съвета на настоятелите учтиво сте поканени, разбира се ако имате време, да останете до края на заседанието и след това сте поканени на коктейла след приключването на заседанието. Нека да благодарим за това, което е направено, с лека нотка на съжаление за това, което не е направено и да се надяваме да е по-добро през следващия мандат.

*Отчетът е снет от стенограмата на заседанието на Академическия съвет и го публикувам без редакторска намеса.

 

800px-Sofia_university_library

март 22 2013

Националното предателство (представителство) на студентите и учредяването на движение „Орлов мост“ от него

            Бях си обещал да не се занимавам повече с Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и в частност с неговия председател Ангел Георгиев. Причините за това са много, но разясняването им не е целта на настоящия текст. Всъщност бях провокиран, студентската общност беше провокирана, от създаването на движение „Орлов мост“ от нашите (на студентите) официални представители. За Орлов мост се изговори много през последната година,  но каква е връзката със студентите? Малко предистория:

            Преди около месец се проведе среща между НПСС и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, на която имах „честта“ да присъствам. Срещата се наложи поради безумния опит на НПСС да вкара студентската общност в неорганизирания протест на 24.II.2013г. На тази среща самите непесесейци ни признаха, че не знаят какво правят и са взели решението емоционално. Твърдяха, че протестът им няма да се слее с националния. В крайна сметка от 280 000 студенти, които НПСС представляват и от чието име протестираха, на протеста им имаше не повече от 40, в огромната си част представители на НПСС и на СС към УНСС (Студентски съвет на УНСС официално подкрепи увеличението на таксите в своя университет). На протеста не се четоха декларации, нямаше речи, а организаторите на „Студент на годината“ и на партитата в чалготеките в Студентски град просто показаха, че съществуват. В резултат на това няколко дни по-късно председателят на НПСС Ангел Георгиев беше поканен от Президента да участва в обсъжданията за създаването на Обществен съвет.

            В следващите редове ще разгледам няколко проблема, а именно: част от исканията на НПСС, личността на  нашия официален представител, финансирането на НПСС и ще завършва с учредяването на въпросното движение „Орлов мост“. Целенасочено няма да се спирам на Христо Стоичков.

            НПСС си поиска още по 1 евро на семестър от всеки студент, плащането на което да бъде регламентирано в Закона за висшето образование. В момента НПСС се издържа от вноски, които всички студентски съвети в страната са длъжни да изплащат – 10% от собствените си бюджети. За справка бюджетът на СС на СУ е доста над 140 000 лева. НПСС представлява 51 български висши училища – сами си направете сметката за финансовите средства, с които разполага. Наглото искане за допълнително финансиране с по още 1 евро се равнява на допълнителни 560 000 лева на семестър в касата на организацията. В писмото до Президента съм се спрял обширно на това за какво НПСС изразходва парите на студентите. В своята статия, колегата Ивайло Динев също коректно е представил дейността на НПСС (линкове в края на настоящата статия). Обосновката на това искане е, че по този начин ние студентите ще добием правото да искаме отчет от нашите представители. Но питам аз – това означава ли, че в момента ние нямаме това право, въпреки, че те се финансират от нашите такси и са единствените ни официални представители, както постоянно изтъкват? На практика това означава, да. Правилно ли е? – не! Но нека минем към Ангел Георгиев.

            Личността на Ангел Георгиев е доста интересна. Елементарното търсене в Google показва всъщност близките отношения на председателя на НПСС с мутри като Красьо Черния и ректора на Академията в Свищов. Всъщност Ангел Георгиев е на 29 години, докторант, който записва магистратура след магистратура само и само да си запази поста в Студентски съвет. Връзките му с далаверите около фонд „Научни изследвания“ са обект на доста коментари, както и незаконните дейности, които развива като представител на студентите в Свищов. Ангел Георгиев беше избран за участник в обсъжданията за Обществен съвет, въпреки че почти никой студентите в България не е чувал за него, а гласувалите за него са много по-малко от 1%. Google знае много, а самият председател никъде не е споделил нито информация за себе си, нито вижданията си за развитието на висшето ни образование, затова карам напред.

            За финансирането на НПСС вече говорих, сега само ще обърна внимание на няколко подробности. Официален партньор на НПСС е Мтел, никъде обаче няма изнесени данни за същността на това партньорство, също и за Експресбанк. Сред партньорите на НПСС е посочена и телевизията BTV, която както знаете не само не е приятел на студентите, но и в продължение на години сериозно изопачава нашите искания и борбата, която водим. Логата на всички тези фирми са изложени на сайта на НПСС, защо? Дават ли тези фирми пари на НПСС и колко? – отчет няма…

            И най-накрая няколко думи за движение „Орлов мост“.  С учредяването на това движение и задачите, които то си поставя, НПСС сериозно нарушава член 5 от собствения си правилник, според който организацията защитава правата на студентите. Целта на това движение далеч надхвърля защитата на студентските права, всъщност тя е нашите „представители“ да се набутат във върховните органи на властта в държавата. Като средство е посочено организирането на първични избори, на които гражданите (не само студентите) да могат да изберат свои представители. Споменато е, че има партньори, които им помагат в тази благородна задача, техните имена обаче остават тайна – защо? Бях обещал да не се спирам на личността на Христо Стоичков, но тъй като „студентите“ го избраха за свой водач, само ще спомена, че неговото награждаване с титлата доктор хонорис кауза предизвика огромен скандал и дори университетски преподавател си подаде оставката в знак на протест. 

            Заключението, скъпи колеги и приятели, оставям на вас…

Отвореното писмо до Президента: http://angelzlatkov.com/?p=530

Статия на Ивайло Динев: http://promyana.com/2013/03/21/студентите-нямат-нужда-нито-от-нпсс-ни/

Информация за учредяването на движение „Орлов мост“ и избирането на Христо Стоичков за лидер: http://news.ibox.bg/news/id_426784899

527511_472036129503321_1557190268_nПрез 2010 г. над 6000 студенти протестираха за качествено образование. НПСС не взе участие и обяви студентите за корумпирани.