октомври 23 2013

Декларация на студентите, окупирали 272 аудитория

Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме, каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите.

Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.

Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България.

Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти, смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.

Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.

Търсим морална отговорност своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.

Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?

Бихме искали да изразявам възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!

Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се следва. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.

Питаме – Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?

Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата. Наше разбиране е, че избирателят има право да получи какъвто поиска отговор от избраника. Считаме отказа да се даде отговор на един елементарен въпрос, задаван вече повече от 130 дни, задаван от хиляди българи, за незачитане на обществения договор и за абсолютно неуважение към изначалния носител на суверенитета – народа.

И понеже този въпрос бе задаван безброй пъти и безброй пъти отговорни лица избягаха от него по всевъзможни начини, ние настояваме за следното:

– Министър-председателят на Република България да заяви публично и под клетва, кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС!

– Настояваме също министър-председателят да заяви публично кои бяха критериите, които изпълнителната власт счете за меродавани при преценката за това кой да бъде предложен за председател на ДАНС?

Отговор на въпросите:

– Кои от личностните и професионалните качества на избрания отговарят на поставените критерии?
– Кои бяха другите кандидати, които Делян Пеевски надмина по личностни и професионални качества?
– Защо, ако изпълнителната власт в лицето на министър-председателя е била убедена в наличието на тези качества и в адекватността на кандидатурата за поста председател на ДАНС, тя бе гласувана без никакво обществено обсъждане?
– Защо обществото научи за кандидатурата post factum?

Настояваме на всички тези въпроси да бъде даден отговор!

Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание.

За нас е неприемливо човек, станал повод за масови протести, продължаващи вече четири месеца, да се завърне в Народното събрание. Властта на никой политик не трябва да бъде самоцел. Той трябва да получава властта си само и единствено ако народът желае неговото представителство. В случая с Делян Пеевски, считаме, че достатъчно голяма част от обществото показа в последните четири месеци, че сваля кредита си на доверие от народния представител Пеевски. В такъв случай – той трябва да си подаде оставката пред 42-рото Народно събрание.

Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали ниския и без това кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.

Разбрахме, че на повечето „народни представители” наистина „не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по-съвременно, по-добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.

Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.

Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.

Студентите, окупирали аудитория 272 в Софийски университет

август 8 2013

Количеството трябва да отстъпи мястото си на качеството

Петко Каравелов много хубаво го е казал преди  104 години, ама кой да го слуша… Вие постоянно се шегувате с мен относно Каравелов, но е неоспорим факт, че този човек е един от най-честните и прагматично мислещи български политици. И ако в текста заменим „средни и специални учебни заведения“ с университети (все пак става дума за разлика от 100 години и коренно различна структура на обществото), думите му звучат много на място в нашата съвременност:

 

             Да може да получи първоначално образование всекой българин, трябва да бъде целта на народното просвещение. При това организацията на нашите училища е такава, че отделенията служат почти изключително за да приготвят ученици за класовете, класовете за гимназиите и гимназиите за университетите! Напротив, нашите училища трябва да приготвят хора, годни за всичко онова, което условията, в които живеем вътрешно и в които сме поставени външно, са способни да им дадат определената работа за полезен труд и сносен поминък; затова особно внимание трябва да се обърне върху средните и специални учебни заведения. Идеята да се въздигат колкото е възможно повече училища и да се втикнат в тях колкото се може повече ученици, която е преобладавала досега, трябва да отстъпи мястото на идеята, че е по-добре да има по-малко, но по-добре устроени и наредени средни и специални училища с по-малко ученици, но които да излизат с по-положителни и по-солидни знания, с по-добро възпитание и с по-голяма подготовка за практическия и обществен живот – с други думи количеството трябва да отстъпи мястото на качеството. По този начин ще бъде възможно да се наредят тия учебни заведения така, както трябва, със знания, които отговарят на назначението си и с учителский персонал, достоен за високото си призвание.

            Учителите, ако не трябва да се допуща да бъдат върли и неразбрани партизани, не трябва, от друга страна, да бъдат поставени в положението да се преобърнат в граждани без мнения и политически убеждения и без своя инициатива в обществените работи. Понеже държавата е поставила строг ценз за ония, на които се позволява да учителствуват, като изисква от тях и дипломи, и държавни изпити, то би трябвало да им се създаде и по-обезпечено положение, което да съответства на труда и капитала, които са положили за своята подготовка; инак учебното дело ще грози да се лишава от по-способни и по-добри сили, които ще дирят други поприща, в които ценз не съществува и които се възнаграждават по-добре, а възпитанието на бъдещите поколения ще изпадне с време в ръце, които ще гледат на длъжността си изключително като на средство за препитание. 

Окръжно на Централното бюро на Демократическата партия. София, 1899

petko-karavelov

март 25 2013

НПСС иска по 4 лева допълнително на година от всеки студент – доказателство

Преди 3 дни аз и моите колеги обвинихме „Националното предателство на студентските съвети“, че иска по 1 евро допълнително от всеки студент в добавка към парите, които в момента по закон НПСС получава (все още няма яснота с колко пари годишно разполага НПСС за момента, но със сигурност са над 100 000 лева). Това са допълнително по 1 120 000 лева годишно към бюджета на организацията. Веднага бяхме набедени за лъжци и манипулатори. В коментари в интернет и чрез лични съобщения, представители на НПСС категорично отричаха информацията и заявяваха, че нарочно лъжем студентската общност. 

Ето я истината, която въпреки опитите да бъде скрита чрез целенасочена ревизия на документите на сайта на НПСС, все пак излезе на светло (забравена сред бележките на секретаря на НПСС във Facebook):

„4. Бюджет на студентските съвети и на НПСС. Настоящият текст от Закона за висше образование уреждащ бюджета на СС, създава двусмислие по въпроса от кои точно такси за обучение се финансира студентския съвет. Трябва ясно да бъде регламентирано, че размерът на бюджета е не по-малко от 1% от таксите за обучение на всички студенти във висшето училище. Друг проблем е, че бюджетът на студентския съвет не е делегиран и това създава предпоставки за натиск при изразходването му с цел остатъкът да бъде прехвърлен в някое друго перо от бюджета на университета. Възможно решение на този проблем е делегиране на бюджета или намиране на друга регламентирана форма, даваща независимост на студентската общност в рамките на висшето училище.Затруднения, свързани с финансирането, съществуват и в Националното представителство на студентските съвети – НПСС. Предложенията ни, свързани с това, са:

4.1. средствата да бъдат превеждани от МОМН до 27.02. всяка година, като министерството от своя страна да ги удръжа от субсидиите за всяко висше училище след пресмятане размера, който съответния студентски съвет трябва да преведе на НПСС (10% от  бюджета на студентски съвет).

4.2. По европейски модел, всеки студент да плаща допълнително 1€/2лв към семестриалната такса на семестър във Висшето училище. Тези средства могат да оформят бюджета на НПСС. По този начин студентите ще бъдат част от организацията и ще могат във всеки един момент да потърсят сметка по какъв начин НПСС защитава студентите.“

Връзка към текста с предложения на НПСС за промени в Закона за висшето образование.

Clipboard01