януари 28 2016

Крайно време е да престане тази отвратителна практика…

Крайно време е да престане тази отвратителна практика, която се наложи в последно време, важни въпроси да бъдат неглижирани, защото имало и по-важни. Да се отхвърля разсъждението по тях, защото, видите ли, били подхвърлени нарочно за да отклонят вниманието.

Нека да приемем, че в една държава с размерите на нашата, няма по един проблем на година, а постоянно възникват казуси, които трябва да бъдат решавани. И ако два важни проблема се появят по едно и също време, не трябва да оставяме на произвола единия за сметка на другия.

Лично според мен, определянето на тези 5 века под османска власт както като робство, така и като съвместно съжителстване, е еднакво голяма подигравка с нашите предци – както с тези, които дадоха живота си за Освобождението, така и към тези, които благодарение на своята упоритост и труд се превърнаха в едни от най-богатите хора в империята и като такива дадоха своя съществен принос за развитието на българския народ.

Децата трябва да учат за хилядите изклани българи и опожарени български села по време на Илинденско – Преображенското въстание например, защото това са фактите. Но е добре да чуят и за запалените турски села от българските въстаници, като разбира се им се обясни защо са били запалени. 
Децата не трябва да се стряскат при мисълта, че Апостола на свободата може да е убил човек, а да знаят реално в какви условия той е вършел своята дейност и какви трудности постоянно е трябвало да преодолява. Децата не трябва да се учат да мразят българите, подписали смъртната присъда на Левски, а трябва да им се обясни защо са го направили.

Въобще опростенческото преподаване на история и писане на учебници води до такива абсурдни въпроси като робство ли е било или съвместно съжителстване.

февруари 19 2015

Отворено писмо до Академическия съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“

          Уважаеми членове на Академическия съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“,

Пиша ви това писмо, за да изразя за пореден път разочарованието си от вашата безотговорност спрямо бъдещето на най-старото висше учебно заведение в България. Обръщението ми към вас е публично, защото вашето безхаберие заслужава публично порицание.

През последните години под вашето недалновидно управление Университетът се намира в безпрецедентна криза – постоянно нарастващи финансови задължения и все по-малко кандидат-студенти. Още през 2010 година ние студентите очертахме пред вас този катастрофален сценарий – помолихме ви да действаме заедно срещу некадърната държавна политика в сферата на образованието и настояхме за вътрешни промени в Университета, с които да се повиши качеството на обучението и възможностите за развитие на академичната общност. Отказахте ни, но не веднага, а чак след като тогавашното правителство ви подхвърли едни 2 милиона лева, с които ви накара да замълчите. Да си затворите очите пред разрухата във висшето образование и да продължите да бездействате.

През следващите години отказахте да се промените, но и ние отказахме да се примирим. Направихте няколко неуспешни опита за увеличение на студентските такси. А когато ви предложихме срещу евентуалното повишение на таксите да се подпишете под документ, в който е описано за какво точно ще се дадат получените допълнителни средства, вие надменно отказахте. Успяхме да ви убедим, че студенти и преподаватели можем заедно да поискаме отговорна държавна политика спрямо образованието – заедно внесохме серия от искания за промени във висшето образование, заплашихме и с протест. След като не бяха изпълнени, вие се скрихте и не пожелахте да предприемете действия. Междувременно желаещите младежи да се обучават в СУ ставаха все по-малко, а авторитетът на Университета се сриваше.

Окупацията на Софийския университет отново възвърна положителното мнение на обществото за Университета, за неговите студенти и преподаватели. Тя беше идеалната възможност за възвръщането на авторитета на СУ пред държавните институции и въвеждането на редица законови промени, които да повишат качеството на обучението в страната. Вместо тогава да ни подкрепите, вие се скрихте. За пореден път доказахте, че не сте достойни да управлявате Университета. Не ни подкрепихте заради дребни интриги, политически пристрастия и себелюбие. Демонстрирахте надменно отношение тогава, когато трябваше да застанете зад своите възпитаници. Отвратихте голяма част от най-активните си студенти и доведохте Университета до състоянието, в което се намира в момента.

            А какво е сегашното състояние? – стотици незаети места след четвърто класиране, в резултат на което някои факултети се принудиха не само да приемат студенти с тройки от матурите, но и такива, които са държали изпити в други университети, а не в нашия. Хиляди студенти, приети единствено заради семестриалните такси, които плащат и държавната субсидия, която носят със себе си. Факт, който Ректорът на Университета проф. дин Иван Илчев нееднократно е признавал. Студенти, които нямат желание да учат, но завършват, защото трябва да отстъпят мястото си на следващите попълнения. Драстичен спад на качеството на обучението и демотивиране на малкото останали студенти, които искат да се развиват професионално в българските академични институции. Огромни финансови задължения, надхвърлящи 15 милиона лева. И за капак – абсолютна незаинтересованост на държавните институции от проблемите на висшето ни образование. Незаинтересованост, която има основна заслуга за тежката демографска, институционална и просветна криза, в която се намира България.

И какво е вашето решение на всички тези проблеми? – увеличаване на семестриалните такси на студентите! Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Най-малкият проблем на Университета са студентските такси – те няма да ви избавят от тежкото финансово положение. Много добре знаете, че основната причина за кризата, в която сме изпаднали, е некадърната държавна политика, която вместо да стимулира малкото останали качествени научни и изследователски центрове, пречи на тяхното развитие. Наглите народни представители, които търсят начини да задължат учениците да посещават училище, но в същото време „заседават“ в празна пленарна зала. Но да се изправите срещу тях е трудно – изисква жертви, решителни действия и вършене на работа. Много по-лесно е с едно гласуване за 5 минути да се увеличат таксите на студентите…

Драги членове на Академическия съвет, крайно време е да проявите отговотност пред себе си, пред вашите студенти и пред институцията, която сте изявили желание да управлявате. Последното е ключово – вие доброволно сте се предложили за постовете, които заемате. Ако смятате, че сте неспособни и това тежко бреме не ви понася, откажете се – ще се намерят други, които да ви заместят. Но, ако държите да запазите положението си, то проявете поне малко достойнство и започнете да си изпълнявате задълженията.

Като част от ръководството на Софийския университет, вие носите не само лична отговорност, но и отговорност към  строителите на Университета, към вашите преподаватели и бъдещото развитие на нацията ни. Отговорност към вашите студенти, техните родители и не на последно място към българския данъкоплатец, който стоически продължава да ви плаща заплатите.

Ангел Златков

1380439862_DSC03751

януари 29 2014

Дали ме е срам?!

Много хора ме питат през последните няколко дни дали ме е срам. Въпросът най-често е реторичен и се опитва да ме убеди, че трябва да ме е срам. И въпреки, че е реторичен, ще взема да му отговоря:

Да, срам ме е.
Срам ме е от студентите, които направиха тази циркаджийска тридневна окупация. Тея, дето не са студенти, няма да ги коментирам.
Срам ме е от студентите, които инсценираха окупацията, а после отидоха да пият по пловдивските кръчми или пък да се къпят по домовете си. А в същото време хората, които подведоха, се чудеха какво да правят.
Срам ме е от студентите, които отидоха на вчерашната среща с Реформаторския блок и плюха на всичко, което направихме и говорихме досега.
Срам ме е от студентите, които тези дни ще имат среща с ГЕРБ.
Срам ме е от студентите, които три месеца лъгаха публично, че нямат нищо общо с Реформаторския блог, а накрая се оказа точно обратното. Впрочем и тях трябва да ги е срам.
Срам ме е, че те бяха част от нас и неведнъж съм ги защитавал …

НЕ ме е срам обаче от това, че останахме верни на принципите си, на това че няма да работим с политически партии. Удържахме на голям натиск, но успяхме да се запазим чисти. Дали ще продължим? – ще видим. Много сили хвърлихме. Но важното е, че до последно (айде да не казвам последно, но досега) Ранобудните студенти останахме верни на себе си и каузата, която защитаваме.
И колкото и да ни мразите, обиждате и обвинявате, че разединяваме протеста, ние няма да се поддадем на натиска. Защото посланието на протеста беше подменено. Посланието на окупацията беше подменено. Радвам се, че ние не участваме в тази подмяна.

Надявам се да съм бил ясен и изчерпателен. Поздрави!