май 8 2017

Не стига, г-н Редакторе, гдето тия поганци Турци цели 500 години ни отвличаха децата, убиваха, грабеха, та сега вече, като сме свободни, пак да вършат това

Представям на вашето внимание едно писмо до редактора на в-к „Странджа“ за отвлечено българче от турчин във Варненско в края на XIX век. Детото е отвлечено с цел да бъде убито, но благодарениe на намесата на властите, то е спасено. 

 

Господин редакторе,

Мисля интересно ще бъде, ако в един от най-близките броеве на Уважаемий Ви вестник „Странджа“ поместите, но разбира се като преработите в по-добър смисъл – даже, ако е възможно да поместите една статийка върху следващата твърде важна и интересна новина:

„В град Балчик 6-годишният син на Старший полицейски стражар Васил Матеев, наименуемо Кайчо, на 16 септември по пладне, като си играяло по (неразчетено), било отвлечено от Турчина, именурм Ахмед Хюсеинов, слуга в с. Той Куюсу, Балчишка околия – причината за това отвличане е била, че въпросний Турчин знаел негде си заровени пари и докато не се заколяло едно гяурско дете курбан, парите не можели да се изкопаят.

От направените разпореждания както от властта, също от самия Матеев, който си оставил работата и тръгнал само и само да дири детето си (не се разчита, най-вероятно излязло), че:

Въпросний турчин се явил под вид на проляк с някои от селата на Варненската околия с  детето заедно – Обаче имало се силно суъмнение да е заминавал из селата на Новоселска околия, гдето е била изпратена потеря, тъкмо когато турчинът водел вързано през кръста с камшик и натоварено детето с патрони, за да го поднесе курбан на правоверния си Мохамед в най-гъстата част на гората, е бил заобиколен от потерята и като видял това, без да извърши гонимата си зверска цел – умъртви заколи детето, оставил го и избягал, но бил поздравен с един куршум от потерджиите по кълката. – но пак сполучил да избяга – говори се че бил заловен – до колко е вярно не се знае – горкият баща на детето дохожда тук във Варна и беше така угрижен и отслабнал духом, но най-после сполучи да намери обичното си дете живо.

Не стига, г-н Редакторе, гдето тия поганци Турци цели 500 години ни отвличаха децата, убиваха, грабеха, та сега вече, като сме свободни, пак да вършат това, не стига ли да измъчват робите в Македония и нещастните арменци в Турция, но има една поговорка, че когато кучето отива ще умре, то отива да … на вратата на (неразчетено) .. наближи умирающий час на Турция, та не знаят що вършат.

 

Варна, 4.10.1896

С почитание,

Х. Ченаков

 

април 12 2017

Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представям на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“

„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава?

Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. Та какво общо имат официалните добри или лошави отношения на политически живеюща България и Турция с ония смъртни останки на полуизгнилата поробена България (Македония и Одринска Тракия)? Никаква – абсолютно! На поробена България турската власт й затваря училищата и й скверни черквите; в нея непосилен терор владее; тя политически и религиозно се тиранизира – що е имот, що е живот, що е чест? – не се знае; а ние се радваме – ликуваме до небесата, че официална България поддържа добри отношения с Турция, и се забравяме!

Между това в Турция, особено в Одринско, Ахмед-Вефик-пашовата система е в пълното си развитие, е в пълния си разгар. Установени са поголовните затвори, изтезания и бесилки; препълнени са затворите с невинни българи; честта на всички, без разлика от пол, от най-малкото пеленаче до най-стария белобрад старец и до най-беловласата баба, са подхвърлени на най-гнусно поругание и изнасилване… В това ли се състои добротата на българските отношения? О, вие маскирани демони, засрамете се! Стреснете се!“

 Bulgarski_Bejanci_Vuv_Vasiliko_1_New-1913

април 6 2017

Ако има град, който да заслужава най-малко да бъде столица на българското княжество, то е Пловдив

Представям на вашето внимание един крайно любопитен откъс от писмо на Григор Начович до Марин Дринов от първата половина на 1878 г. По това време бъдещият политик и дипломат се намира в Пловдив и споделя своите впечатления от града с проф. Дринов. Поздрав за всички приятели от Пловдив. 

„Бае Дринов,

Ако да има град, който да заслужава най-малко да бъде столица на българското княжество, то е Пловдив. Тука българи съвършено няма, съвършено! Разбирам такива българи, които поне да се радват на освобождението ни, да чувствоват български. Старите, от първия до последния, са изедници и им е криво, дето чорбажилъкът им се прекрати, някои от тях даже открито говорят, че не са благодарни от новия порядок, а един отишел и да иска паспорт да са присели с фамилията си в Цариград при любезните си турци. Младите всичките са заспали и по-гърци, отколкото българи: майките им гъркини, в дома си гръцки приказват, там гръцкият език е по-фамилиарен и това го казват само за оние (5/6), които са налице, които играят някаква рол, другите не съществуват, не се явяват нигде, не ги знае човек нито какви са и живеят само в дупките си.
Тука още училище няма, нито пък имат две пари бюджет, за да си отворят училище. За клуб да отворят са канят още отпреди един и половина месеца, но досега нищо не са направили, нито пък ще направят, защото не знам кои хора ще го направят, освен ако додат граждани от околоните градища и села да им дадат пари, да им го отворят и да ги оставят да са ползоват. Такъв град без патриотизм в българите и на когото повече от половината жители са гърчеят и са явно наши неприятели, може ли да бъде и трябва ли да бъде столица на нашето пеленаче княжество, което е толкова тъжно в люлката си, не търпи никакви неприятелства, което ма нужда от античен патриотизъм, за да може да порасте и заякне? София, направете я красива, посъбудете жителите й, които поне не са неприятели на отечеството ни, ако и да ги казват, че са останали назад, и нека стане София българска столица. Пловдив, на когото половината от жителите са турски шпиони, не трябва да е сърцето на нашето отечество!

Ваш старий искрений. Г. Д. Начович“

Пловдив, 19 април 1878

НБ – БИА, ф. 111, а.е. 202, л. 55.

007_001_Stariq_Plovdiv.jpg