април 12 2017

Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представям на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“

„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава?

Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. Та какво общо имат официалните добри или лошави отношения на политически живеюща България и Турция с ония смъртни останки на полуизгнилата поробена България (Македония и Одринска Тракия)? Никаква – абсолютно! На поробена България турската власт й затваря училищата и й скверни черквите; в нея непосилен терор владее; тя политически и религиозно се тиранизира – що е имот, що е живот, що е чест? – не се знае; а ние се радваме – ликуваме до небесата, че официална България поддържа добри отношения с Турция, и се забравяме!

Между това в Турция, особено в Одринско, Ахмед-Вефик-пашовата система е в пълното си развитие, е в пълния си разгар. Установени са поголовните затвори, изтезания и бесилки; препълнени са затворите с невинни българи; честта на всички, без разлика от пол, от най-малкото пеленаче до най-стария белобрад старец и до най-беловласата баба, са подхвърлени на най-гнусно поругание и изнасилване… В това ли се състои добротата на българските отношения? О, вие маскирани демони, засрамете се! Стреснете се!“

 Bulgarski_Bejanci_Vuv_Vasiliko_1_New-1913

април 6 2017

Ако има град, който да заслужава най-малко да бъде столица на българското княжество, то е Пловдив

Представям на вашето внимание един крайно любопитен откъс от писмо на Григор Начович до Марин Дринов от първата половина на 1878 г. По това време бъдещият политик и дипломат се намира в Пловдив и споделя своите впечатления от града с проф. Дринов. Поздрав за всички приятели от Пловдив. 

„Бае Дринов,

Ако да има град, който да заслужава най-малко да бъде столица на българското княжество, то е Пловдив. Тука българи съвършено няма, съвършено! Разбирам такива българи, които поне да се радват на освобождението ни, да чувствоват български. Старите, от първия до последния, са изедници и им е криво, дето чорбажилъкът им се прекрати, някои от тях даже открито говорят, че не са благодарни от новия порядок, а един отишел и да иска паспорт да са присели с фамилията си в Цариград при любезните си турци. Младите всичките са заспали и по-гърци, отколкото българи: майките им гъркини, в дома си гръцки приказват, там гръцкият език е по-фамилиарен и това го казват само за оние (5/6), които са налице, които играят някаква рол, другите не съществуват, не се явяват нигде, не ги знае човек нито какви са и живеят само в дупките си.
Тука още училище няма, нито пък имат две пари бюджет, за да си отворят училище. За клуб да отворят са канят още отпреди един и половина месеца, но досега нищо не са направили, нито пък ще направят, защото не знам кои хора ще го направят, освен ако додат граждани от околоните градища и села да им дадат пари, да им го отворят и да ги оставят да са ползоват. Такъв град без патриотизм в българите и на когото повече от половината жители са гърчеят и са явно наши неприятели, може ли да бъде и трябва ли да бъде столица на нашето пеленаче княжество, което е толкова тъжно в люлката си, не търпи никакви неприятелства, което ма нужда от античен патриотизъм, за да може да порасте и заякне? София, направете я красива, посъбудете жителите й, които поне не са неприятели на отечеството ни, ако и да ги казват, че са останали назад, и нека стане София българска столица. Пловдив, на когото половината от жителите са турски шпиони, не трябва да е сърцето на нашето отечество!

Ваш старий искрений. Г. Д. Начович“

Пловдив, 19 април 1878

НБ – БИА, ф. 111, а.е. 202, л. 55.

007_001_Stariq_Plovdiv.jpg

април 6 2017

Защо всяка благородна инициатива у нас не постига целта си?

Статията е част от втори брой на вестник „Странджа“, издаден във Варна през 1896 година. От доста време искам да я споделя, защото е актуална и днес. Като изключим частния казус, който разглежда, смятам че описва много добре проблемите, с които се сблъскват много хора, които имат желание да направят нещо добро. Не само у нас, предполагам че навсякъде по света е така. 

„Забелязано е че всяко благородно начинание у нас или никак не заживява, или пък в ранните дни на заживяването си още издъхва. Според всичко, що ни е научила историята до сега, това произхожда от две психологически причини – завистта и амбицията, често пъти ожесточавани от личните интереси или от калното и омразно партизанство.

Навик е станал у нас , може да се каже, щото общополезните предприятия да ги туряме при своите лични материални или партизански интереси и да ги правим присъщи на тия последните, за да може да се появи жаркото ни усърдие, което да ни постави в ролята на деятелните участници. Няма ли [го] този пуст личен интерес пред нас, всяко благородно начинание, всяко идеално дело, е кално, е позорно, е отвратително, е достойно за преследване – е трън в очите на всекиго.

Явните примери са пред очите ни: македонското дело, дружеството „Св. Св. Кирил и Методий“, лотарията на Софийското Главно Общинско Управление, облигациите на Върховния Македонски Комитет и пр. и пр. пък вземете и всичките други видове от такъв или друг характер благородни начинания и от патриотическо свойство предприятия; вземете ако щете и напоследък съставеното от преселниците из Одринския вилает дружество, на знамето на което е написано: скромното и легалното труженичество: „за нравственото и умственото развитие на братята им в тяхната драга и мила родина! Изпитайте, молим ви се, чувствата и огънят, с което се отнася нашата храни Боже интелигенция, нашата политиканстваща паплач, за да видите колко ниско сме изпаднали ний, колко сме достойни за оплакване.

За всичките други изброени от нас от този род начинания и благородни дела се е казало досега най-малко поне по една дума. Нищо не се е казало обаче за благородната и похвална инициатива на преселниците из Одринския вилает. Но това не ще рече, че тя е избегнала от вниманието на бдителното партизанско око и че тя не е попръскана със смрадта на калното партизанство.

Ох да, тя не получи нито свещената благословия на духовенството; тя не избегна анатемите на погърбените старци; тя не намери спокойствие нито в дъното на вариациите, на клюките, на кощунствата и на кознедействата; тя не може да се порадва на съчувствието нито на правителствените, нито на опозиционните елементи, нито даже на един по-широк кръг от своите. Тя беше и е изложена на дивата злоба. Но защо е всичко това? Тук е развръзката. В отговорът на това питане се крие всичката тайна, при все, че тя може да се чете, и на челата на тия, които се въодушевяват от дивата злоба: защото са завистници, са чрезмерно амбициозни; защото така им повеляват техните лични морални и материални интереси; защото, най-сетне, тях ги плашат някакви призраци.

Но нека се спрем на това място; нека посветим няколко редовце повече върху това, що трябва да лъщи пред белия свят: Скромните дейци на духовно и политически поробеният Одрински вилает, послушаха гласа на своите сърца, послушаха поверенията на историческите и заветните мечти и туриха основата на едно дружество, което си постави пред очи свещената цел: нравствено и умствено развитие на населението в този вилает; гласът на завистта на случайни некой светила заговори: „не, такъв един светъл подвиг, ще да затъмни нашето небе; това не може да бъде; то трябва да се развали!“ Същите скромни и безкористни дейци се въоръжиха с твърдост и постоянство да не отстъпят пред позорния глас на завистта, но амбицията дойде на помощ на завистта. Тя помогна на завистта със средства, които само разтегнатата съвест допуща в подобни случаи и й даде целесъобразно оръжие за борба с невъобразима пламенност, като казва: „това ще бъде! И нищо повече. Никаква светла идея, никакви общонародни дългове не са в състояние да ме предотвратят!“ И ето жестоката борба подпомагана и усилена с най-безнравствените и възмутителни средства и експерименти:

Гнусните злословия и инсинуации, шпионските подслушвания и предателските доноси, заплашванията с отчисляване и интернирвания, подкупванията с обещания на служби и други блага, подлостите и изменничеството, подозренията и личните подровгания, лъскателствата и искариотството – всичко това в най-жарък кипеж посрещна отличната идея и похвалната инициатива на доблестните преселници из Одринско и това свещено дело, пред което е длъжна да немее всяка скверна душа.

Под това тежко изпитание, под това нравствено изтезание, се подложиха всички повече или по-малко съучастващи в дружеството. Чрез всичко това се гонеше една задушителна реакция – едно задушвание на благородната инициатива и осуетяването на целта.

Но с неподражаем стоицизъм, с непоколебима воля и твърдост се отнесоха към всичко това непретенциозните дейци; не мигнаха и не мигат пред нищо, защото съзнаваха и съзнават, че на тяхната страна е правото дело, което изобличава всяка измяна и всяко предателство. И така те победиха!

След това ние сме в правото си да попитаме! Защо всяка благородна инициатива у нас не постига целта си? За да отговорим, че: първите неща, които ще да срещне в пътя си са: завистта и амбицията, които като веселят страха и се загнездяват в престъпното малодушие, задушават я още при раждането й.

Прочее напред Одринци! Прегазете през всичките изкапали гнилаци, за да изпълните отеческия си дълг; за да постигнете целта си и за да осъществите една общонародна историческа заветна мечта!

Напред! не бойте се!“

Clipboard04