ноември 18 2016

Mtel, засрамете се!, vol. 2

Здравейте,

Обръщам се към вас с молба за помощ. Отношенията ми с Mtel през последните 4 месеца се развиват изключително лошо, поради което не само, че не разполагам със собствен телефон, но и Mtel неправомерно (според мен) ми забраниха изходящите повиквания.  Не е ясно кога казусът ще бъде разрешен, а ситуацията е абсурдна. Затова ще ви помоля да я разпространите из социалните мрежи – смятам че публичното излагане на показ на отношението на компанията остана единственият начин за решаването на казуса в адекватен срок.

В началото на месец август предадох телефона си в магазин на Mtel за гаранционно сервизно обслужване с няколко проблема, които ясно бяха посочени в протокола. Към средата на месеца ми го върнаха без да са оправили част от проблемите и телефонът беше неизползваем. След като отново им го предадох, което ми костваше доста изгубено време, написах и жалба срещу некомпетентното обслужване в сервиза и неудобството, което то ми е създало. Жалбата ми беше отхвърлена, дори извинение не получих мисля, а към средата на септември си получих телефона и изненада! – отново ми върнаха развалено устройство. През целия този период използвах стари телефони на приятели, с които не можех да се възползвам от всички услуги на Mtel, за които си плащах.

Самото устройство бях закупил през 2015 година и по-малко от месец след продажбата се оказа, че то е дефектно. След гаранционно обслужване, времето за което надвиши предвидения в закона срок, ми го подмениха. Стигаме до 24 септември 2016 година – отново върнах устройството за гаранционен сервиз и поисках да се възползвам от член 114, ал. 3 от Закона за защита на потребителите – договорът ми за продажбата на устройството с Mtel да бъде развален, a аз да си получа обратно платените към този момент вноски.

Отговорът, който получих беше, че мога да върна закупеното устройство и в рамките на 15 работни дни платената от мен сума ще бъде възстановена, след което ще имам възможност да преподпиша договорa си с по-висока месечна такса и да закупя ново устройство. Този отговор ме удовлетворяваше и на 12 октомври 2016 година върнах устройството в магазин на Mtel, за което получих съответния протокол. Изявих желанието си да преподпиша договора си и да закупя ново устройство, така че парите ми да бъдат възстановени под формата на депозит.

През цялото това време използвах стари телефони на приятели. Този 15-дневен срок въобще не ми се понрави, защото исках казусът да се реши възможно най-бързо, но уви – неговото развитие все още продължава.

В самия край на месец октомври, когато 15-дневният срок изтичаше, се свързах със служители на Mtel, за да видя каква е ситуацията. Обясниха ми, че има забавяне и „до края на следващата седмица” – 04.11 операцията от тяхна страна ще бъде извършена. За пореден път подходих с разбиране, но една сутрин получих съобщение, че не съм си платил сметката и ако имам наличен депозит, то той ще бъде използван. Разчитайки че компанията ще си изпълни задължението не предприех нищо, но след известно време получих ново съобщение, че ако не платя до 10 ноември, то изходящите повиквания ще ми бъдат ограничени. Същевременно никой не ми се обаждаше да ми обясни защо се получава това забавяне и колко време ще продължи, а на моите инициативи за контакт с онлайн обслужването на Mtel получавах молби за търпение. В същото време получавах съобщения и обаждания за участие в най-различни игри и предложения да се възползвам от специално избрани за мен условия за телевизия от Mtel…

На 9 ноември обаче отново отидох до магазин на Mtel и попитах какво се случва – получих отговор, че обикновено процедурата отнема един месец, въпреки че са ми написали в отговора на жалбата 15 работни дни. Опитах се да обясня, че на следващия ден повикванията ми ще бъдат ограничени неправомерно, но служителите не откликнаха и заявиха, че трябва да си платя. Написах нова жалба, в която изразих становището, че ограничението ще е неправомерно, защото Mtel ми дължи повече пари, отколкото аз дължа на компанията. А двете неща са свързани, защото в съобщенията, които получавах, изрично беше написано, че ако имам депозит, фактурата ще бъде платена чрез него – аз нямам депозит по вина на Mtel, защото не са си извършили операцията в срок. Това са елементарни причинно-следствени връзки.

Както и да е – от 10 ноември повикванията са ми ограничени, а отговор на последната жалба все още нямам. Тъй като ми е отнета и възможността да проверявам на сайта на Mtel дали средствата са ми възстановени, съм принуден всеки ден да се обръщам към онлайн обслужването за информация. От там всеки път излизат с различна версия – няколко пъти се опитаха да ме убедят, че съм предал устройството на 04.11 – реално 23 дни след като в действителност го предадох. Всеки път обяснявам, че имам протокол с дата 12.10. Ден след това ми казват, че има забавяне и трябва да проявя търпение, без да посочат реална причина за забавянето и срокове за изпълнение на операцията от тяхна страна. Двете версии се редуват през ден. На постоянните опити да обясня, че повикванията ми са неоснователно ограничени и ме наказват за тяхна грешка, не получавам адекватен отговор. Даже веднъж служителката се опита да ми обясни, че според общите условия, оспорването на фактурата не отменя плащането й, въпреки че аз реално никаква фактура не оспорвам. След като й го обясних, тя си продължи по старата линия – търпение, а за нарушения от Mtel договор – нищо. Реално има защо да оспорвам последната фактура, защото в нея са ми надписали суми, които според отговора на моята жалба вече не дължа. Въпреки че въпросната фактура е издадена почти месец след отговора на жалбата, това в нея не е отразено. Тоест те дори искат да им платя пари, които реално не им дължа, но това ще го оспорвам в по-късен етап.

Сагата продължава, а днес за пореден път ме призоваха за търпение, без да посочат адекватни причини за забавянето и срок за възстановяването на платената от мен сума. Без да се извиняват за неправомерното ограничаване на повикванията ми и за проблемите, които вече в продължение на 4 месеца ми създават. И така телефонът ми е ограничен, парите ми не са възстановени, а всеки ден продължават да ме таксуват според подписания от мен договор за услуги, които в момента по тяхна вина не получавам.

Не е ясно кога случаят ще намери своето разрешение. Да – мога да пусна жалба до Комисията за защита на потребителите, но от там имат едномесечен срок за отговор, а след това Mtel имат нов срок, в който да се съобразят с решението. И така, криейки се зад посредници и възползвайки се от възможностите постоянно да протакват и безнаказано да ме разиграват, не е ясно кога Mtel реално ще си изпълнят задълженията.

Затова прецених, че обръщането към Комисията по защита на потребителите в случая ще е безплодно, а подобно отношение към клиентите от страна на Mtel и незачитането на договорните задължения заслужава обществено порицание. Въпросът е много повече принципен, отколкото финансов. Аз няма да си платя нито стотинка, докато парите не ми бъдат възстановени и не получа обезщетение за всички проблеми, които ми създадоха и продължават да ми създават. Само чрез обществената нетърпимост подобни компании биха променили своето поведение.  Заглавието на статията взех от сайта Vevesti, чийто собственик вчера сподели за своите проблеми с Mtel.

 

ноември 4 2016

За кого да гласуваме?

            Остават по-малко от три дни до президентските избори, а все още голяма част от моите приятели не са решили дали да гласуват. Без съмнение основната причина за това е, че те са интелигентни хора и като такива притежават едно много важно качество – мислят критично и не се поддават на елементарната политическа пропаганда, на която всички ние ставаме свидетели. Подлагайки всички кандидати на сериозен анализ, ние търсим идеалния кандидат, чийто възгледи и поведение съвпадат изцяло с това, което ние искаме да виждаме от следващия президент. Не без значение за нас е също така от коя политическа сила или обществена група е подкрепен всеки кандидат. И така изведнъж разочаровани стигаме до извода, че идеален кандидат няма. И тук идва дилемата – дали да направим компромис и да гласуваме за този, който максимално много се доближава до нашите разбирания, или да не гласуваме за никого. Никой не обича да прави компромиси, обаче в случая има една голяма истина, която трябва да имаме предвид – сред кандидатите има хора, които не трябва да бъдат избирани за президент, защото това би било вредно за страната.

            В следващите редове ще се спра с няколко изречения на всеки един от основните кандидати. За разлика от националните телевизии, аз не съм длъжен да отделям внимание на кандатите, които не само нямат шансове да спечелят, но са поставени в тези избори от определени политически и олигархически кръгове с точно определени цели, за които ще стане въпрос малко по-късно. Ще пропусна и тези от кандидатите, които смятам че наистина имат желание да спечелят, но според социологическите проучвания нямат никакъв шанс – тук визирам конкретно Велизар Енчев, Веселин Марешки и Татяна Дончева. И така предмет на анализ остават Красимир Каракачанов, Цецка Цачева, Румен Радев и Трайчо Трайков.

            Ще започна с дългогодишния председател на ВМРО – БНД Красимир Каракачанов, който според социологическите агенции убедително спечели последните президентски дебати по телевизията. Без съмнение това оказва положително влияние на кампанията му, но е добре да имаме предвид, че причината за доброто му представяне не се дължи на личните му качества, а на слабата подготовка на останалите участници в дебатите. Красимир Каракачанов наистина има способността да говори добре, но при него има тотално несъответствие между думите и делата. Използвайки името на Вътрешната македонска революционна организация, за святото дело на която всички сме чели и учили в училище, той застава на чисто патриотични позиции, обявявайки се постоянно в защита на българите в Македония и отстояването на историческата истина за създаването на тази държава и нейното население, като в същото време не пропуска възможност остро да бичува „вековния враг“ в лицето на все по-устремено съсредоточаващата се в славната история на Османската империя Република Турция. Важни проблеми, използвани във всяка една кампания на ВМРО – БНД, са демографската криза и интеграцията на циганското малцинство. Но когато казвам, че всичко това остава само на думи, хубаво е да имаме предвид следното:

  • Красимир Каракачанов не е ново лице в българския политически живот. Той има зад себе си няколко депутатски мандата, а в момента партията му е част от управляващата коалиция и един от основните крепители на нейното мнозинство в Народното събрание. Въпреки това нито един от проблемите, на които той набляга, не е решен. Дори напротив, всички те се задълбочават с всяка изминала година, особено демографската криза. Правителството на Бойко Борисов води политика изцяло в услуга на диктаторския режим на Ердоган, но въпреки това ВМРО – БНД продължава да поддържа парламентарното мнозинство. Цялостното държание на Каракачанов е като човек, който е нямал никакъв досег с управлението на страната, а истината е че той от години е част от него.
  • През годините ВМРО – БНД смени много коалиционни партньори „в името на защитата на българските интереси“. Нека си припомним за коалициите с партията на Яне Янев, с „България без цензура“ на Николай Бареков, с НФСБ на Валери Симеонов и за настоящата коалиция с „Атака“ на Волен Сидеров. Повтарям специално имената на Николай Бареков и Волен Сидеров. Първият с парите на една част от олигархията по законен начин успя да си купи мястото в Европейския парламент и само саморазправата между българските мафиотски кръгове му попречи в момента да е един от водещите политици в страната, а вторият.. вторият обсаждаше джамии, саморазправяше се с полицаи, предизвикваше международни скандали и в крайна сметка си е просто един доста явен и неуспешен опит на Кремъл да прокара своите интереси в България.

Имайте предвид горното, ако смятате да гласувате за Красимир Каракачанов. Използвайте го, за да си отговорите на въпроса дали той е честен човек, който искрено работи за защитата на българските интереси и дали той ще бъде добър президент на нашата държава.

Дойде ред да кажа няколко думи и за кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков. Ако трябва да бъда честен, въобще не очаквах реформаторите да се спрат на толкова добра кандидатура. Предполагах че лиичната амбиция на Кунева ще разедини блока – оглавяването от нея на президентската институция би било блестящо продължение на бляскавата й политическа кариера, но явно партиите в него осъзнават в пълна степен важността на предстоящите избори. И докато не успях да се сетя за нито една причина, която би ме накарала да гласувам за Красимир Каракачанов, то причини да гласуваме за Трайчо Трайков определено има. Причини да не гласуваме за него също има обаче. Нека ги видим:

  • Трайчо Трайков води една много открита кампания, в която не само участва активно на всички дебати, на която е поканен, но и присъства в социалните мрежи, където лично отговатя на въпросите на избирателите. Нещо, което не може да се каже за неговите опоненти.
  • По всичко личи, че Трайчо Трайков е кандидатът, който в най-голяма степен ще съхрани добрите практики, наложени от Росен Плевнелиев. Тук имам предвид поставянето на важни и проблемни теми за обществото като съдебната реформа и участието на мафията в политическия живот; инициирането на допитвания до гражданите; активно участие във външната политика на страната. Тук няма как да не спомена реторичния въпрос на Трайчо Трайков на един от дебатите към правителството: „Има хванати мигранти, няма хванати каналджии; има намалена контрабанда, няма хванати контрабандисти?“.
  • Трайчо Трайков беше уволнен като министър именно от Бойко Борисов, а в момента на страната е нужен президент, който не е пионка в ръцете на министър-председателя и е независим от него. Човек, на който Бойко Борисов да не може да спуска заповеди, а с който да се съобразява.
  • Единственият минус, който аз виждам в кандидатурата на Трайчо Трайков е в партиите, които го подкрепят. И по конкретно в лицата зад тях – Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Найден Зеленогорски и Москов. Все хора, които пряко участват в настоящото управление и откровено казано разочароват. Хора, на които аз нямам никакво доверие и които не са направили нищо, за да го заслужат. Победата за Трайчо Трайков би била победа и за тях самите. А това е компромис, който аз не съм сигурен дали мога да направя. Както ще видите обаче след малко, подобен компромис е нужен.

Стигаме до подкрепеният от БСП, но издигнат от инициативен комитет генерал Румен Радев. Според мнозина той е основният опонент на Цецка Цачева, а десните избиратели го определят като левият кандидат, който в никакъв случай не трябва да печели. Първо нека да отбележа, че аз много уважавам генерал Радев за позициите, които заемаше преди влизането му е политиката. Срещу неговата кандидатура се използват много прийоми, които виждаме и в момента и в Съединените щати срещу Доналд Тръмп. Какво имам предвид – пропагандата се опитва да го изкара като човек на Путин, който стои на твърди позиции срещу Европейския съюз и НАТО – нещо, което аз не съм видял в нито едно негово изказване по време на телевизионните дебати. Румен Радев набелязва важни обществени проблеми и според мен е много по-добър избор от Цецка Цачева. Но, аз няма как да гласувам за него засега по следните причини:

  • Основната политическа партия, която го подкрепя е БСП. Това е партията на Георги Първанов, на Сергей Станишев, на Михаил Миков и Мая Манолова. Това е партията, която избра Делян Пеевски за ръководител на ДАНС; партията, която вкара няколко пъти ДПС в политиката; партията, която участва активно в разграбването на страната; и не на последно място – партията, на която бившият председател Михаил Миков в лицето ми каза преди 3 години, че е нормално задкулисни групировки да дирижират партиите и да ръководят политическия живот, както и че той не се интересува от мнението на гражданите, които са го избрали, за неговите политически действия. Мога и още да изброявам, но смятам че и това е достатъчно.
  • Румен Радев отказа да се яви на общите дебати по националните медии, въпреки че всеки път изрочно беше поканен. Използвайки за оправдание отсъствието и на Цецка Цачева, той всъщност показа неуважение и пренебрежение към българските граждани, поради което според мен не заслужава нашето доверие.

И остана фаворитът за спечелването на първия тур според всички социологически проучвания – кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева. За мен това би бил възможно най-лошият избор и не се сещам за нито една причина, поради която бих гласувал за нея. Дори напротив, реалната възможност Цецка Цачева да бъде следващият президент на държавата е причината да съм склонен да направя компроси и да гласувам за всеки един от гореизброените кандидати. Нека да обясня защо:

  • Трудно мога да се сетя за по-лоша кандидатура на ГЕРБ от Цецка Цачева. Само слухът за евентуалната нейна номинация предизвика присмех, подигравки и неверие в обществото и беше ясен сигнал за Бойко Борисов, че дори и да е обмислял да се спре на нея, трябва да се откаже от тези свои намерения. Но той не направи това, а директно я обяви за бъдещата „майка на нацията“, от която всички ние имаме нужда. Не мога да забравя и ухилената физиономия на Цветан Цветанов при съобщаването на номинацията. Реално какво направи Бойко Борисов – избра най-лошият и най-зависимият от него кандидат, който след евентуалното си избиране ще дължи всичко изцяло на него. Опарен от развитието на отношенията си с Росен Плевнелиев, той реши да не допусне допусне възможността и следващия президент да предприема самостоятелни действия, пък дори и в името на гражданите, които представлява. Същевременно евентуалното избиране на Цецка би означавало, че на следващите избори Бойко Борисов и селскостопанско животно да номинира, хората биха гласували за него.
  • Една от опорните точки в кампанията на Цецка Цачева е, че има дългогодишен опит като председател на Народното събрание и е доказала, че може да бъде обединителен фактор между различните партии в парламента. За съжаление това е абсолютна лъжа. Пор ръководството на Цецка Цачева българският парламент не само не увеличи доверието на гражданите в институциите, но и продължи да бъде обект на присмех и подигравки. Непристойното поведение на депутатите често влиза в програмата на „Господари на ефира“ и се разпространява често в социалните мрежи. Оставете това – наскоро народните представители поради честа липса на кворум решиха да се справят кардинално с проблема като направо си гласуват ваканция. Цецка Цачева не само не успя да обедини партиите в парламента, но по време на нейното председателство цели парламентарни групи отказваха да участват в заседанията му.
  • Цецка Цачева е кандидатът за президент, който се представя най-лошо от всички кандидати в медийните си изяви. Може би това е основната причина, поради която са й казали, че не е добре да участва на дебати заедно с тях. Но в случая жестоко са я излъгали, защото по-добре да изгубиш дебата, отколкото да покажеш неуважение към избирателите и въобще да не се явиш на него. Какъв обединител на нацията и представител на държавата във външната й политика ще бъде тя, при положение че не може да се справи с едночасов разговор с хора, които няма да са особено дружелюбни към нея и ще й задават неприятни въпроси.
  • Отново ще повторя, защото е важно – Цецка Цачева ще бъде безгласна кукла на конци, направлявана от Бойко Борисов. Именно затова и той си я е избрал. Това е вредно за демокрацията, вредно за развитието на държавата ни и не трябва да го допускаме.

И в заключение – много хора се опитват да омаловажат тежестта на президентската институция. Олигархията се опитва да принизи качеството на дебата и да накара хората да не гласуват чрез поставени лица в изборите, които провалят опитите за качествена дискусия по важните проблеми. Ниската избирателна активност помага единствено на управляващата партия, която чрез контрола си върху администрацията и чрез връзката си с определени икономически играчи си осигурява твърд електорат, който незасимо от всичко ще гласува за нея. Да, има и друг печеливш – ДПС, но той няма да бъде фактор на настоящите избори и затова го подминавам. Те искат ние да не гласуваме, вместо да направим компромис и да се опитаме да изберем не идеалния, но възможно най-добрия кандидат. А кой е той – всеки сам може да прецени. 

За финал ще ви припомня, че като президент Росен Плевнелиев назначи две служебни правителства. Да, не бяха прекрасни, но представете си, че вместо Марин Райков и Георги Близнашки бяха назначени Делян Пеевски и Михаил Мирчев?! Не им вярвайте – има значение кой ще бъде следващият президент!

izbori2

май 4 2016

Пътешествие до ареста в Перник – край (3/3)

    Преминаването през Перник премина в пълно мълчание, като се изключи неочакваното извинение на младежа. Все още не бях изгубил надежда, че ще се прибера по някое време вечерта – обмислях дали ще е много нагло да се обадя на Ники да дойде да ме вземе от Перник. Нощните стопове въобще не ги обичам, а влакове и автобуси предполагах че няма как да хвана вече – минаваше 8 и половина и се беше стъмнило. Бели кахъри би казала баба ми, ако знаеше за какво си мисля.
Така де, спряхме сред още други паркирани полицейски автомобили пред голяма масивна сграда. Нашите двама герои полицаи отидоха (по техните думи) да видят какво ще става с нас и ни оставиха отново сами в колата. Момчето леко скимтеше, а пък аз още се занимавах с горните мисли – как ще се прибера тая вечер. По едно време при нас дойде друг полицай – личеше си, че е старши – на пагоните му имаше звездички. Този път започнахме отзад напред – първо стана дума за мен, а след това се обърна към моя колега автокрадец. Направи ми впечатление колко внимателно и отдалеч започна да го подпитва, очевидно вече знаеше за нестабилното му състояние. В крайна сметка се оказа, че нашият бус далеч не е първото завоевание на колегата, а преди това е имало още един Мерцедес, които е закарал в някакви стари мини. Там обаче било доста непроходимо, та в крайна сметка го оставил и пеша слязъл. След което намерил буса, после мен, Данко, Митко и накрая – ареста.
Извадиха ни от колата и ни заведоха в съседна сграда, без да ни казват какво точно предстои да се случва. Озовахме се в малка стаичка с още един полицай. Набързо записаха личните данни на колегата, описаха личните му вещи, каквито той почти нямаше.. и го откараха някъде. След това дойде моят ред.
Първо ми връчиха заповедта за задържане за срок от 24 часа, която се предполагаше че трябва да подпиша. Преди да я подпиша попитах какво предстои и ми казаха, че по някое време най-вероятно ще ме извикат за още един разпит и после, ако съм невинен, сигурно ще ме пуснат да си ходя. Това някое време така и не ми казаха кога ще бъде – не зависело от тях. Какво да правя – подписах си заповедта. Малко е абсурдно, защото никой не ме е питал дали искам да бъда задържан, а в крайна сметка трябва да я подписвам все едно съм съгласен с всичко.
Дойде ред и на една малко по-голяма декларация – може да я видите в края на разказа. Отказах се безмълвно от адвокат и от медицински преглед. Вчера като пак погледнах документа се замислих колко ли проблеми можех да им създам, ако ги бях поискал тези глезотии, но тогава идеята ми беше колкото се може по-бързо да се свършва с всичко това и да не ги дразня излишно. Поисках обаче обаждане, като бързо обмислях на кого да звънна – на баща ми или на някой приятел. Това да имаш само една възможност хич не е яко. В същото време дойде ред да заявя, че съм запознат с правата си за свиждания, колети и прочие. Което беше безумие вече, защото аз дори не знаех къде точно се намирам, а какво остава да знам кой и как може да дойде при мен. Отказах да го подпиша докато не ми разяснят – единственият отговор, който получих, беше:  „Нека дойдат, пък ще видим“. Подписах, какво да правя..
Реших да не притеснявам баща си излишно, така или иначе нищо нямаше да може да направи толкова късно и само щеше да се тревожи, та се обадих на Юлия, за да й кажа къде съм и че тая вечер няма да ходя по барове и утре сигурно няма да можем да пътуваме. Помолих я да се обади на Ники да му каже за мен и че няма да се разсърдя, ако дойде да ме види по някое време вечерта.
Подписах всичко останало и ме закараха в една друга стаичка, където започна пълен обиск на всичките ми вещи – всеки предмет се описва, а всяка банкнота се записва със серийния й номер. Понеже доста неща мъкнах, процедурата отне известно време. Точно ми разглобиха телефона и реших да попитам как точно става свиждането. Полицаят с учудване ми отговори, че нямам право на такова – за пръв път от началото на цялата история се ядосах сериозно. Стана ми гадно за това, че Ники може да се разкарва напразно и дръпнах едно конско на полицая за това, че не може по такъв начин да се подиграват с хората. Позволиха ми да си сглобя телефона и да звънна на Кольо да не идва, ама греда. Звъня аз.., вдига той – всичко хубаво. Започвам като стрела да се обяснявам докато в един момент не осъзнах, че си говоря сам, а телефонът се е изключил. Проклет телефон беше. Нямах идея дали и колко е чул от нещата, които казах, но се налагаше да се примиря.
Накараха ме да си събуя обувките, а после и панталона, защо е с връзки и можело да се обеся с тях. Подписах, че всичките ми вещи са били описани коректно, изведоха ме от стаичката и така бос – по шорти и тениска, ме въведоха в килията. След малко ми донесоха едно малко шише вода, два кроасана Clever и ми позволиха да ползвам тоалетната – с отворена врата, да гледат да не се убия.
Нека обаче се спрем малко на килията – тя е важна.
Малка продълговата стая с две изцяло метални легла и една малка метална масичка, заварена за пода. Леглата бяха покрити с нещо подобно на матрак – много тънко, твърдо и изглеждаше страшно мръсно. На половин метър пред външната стена имаше метална решетка, висока до тавана, която не позволяваше да се стигне до самата стена. А на въпросната стена един голям прозорец – широко отворен. Вратата също беше метална с една малка решетка с капак и с шпионка, чрез която отвън могат да гледат какво се случва вътре. А над нея голяма и силна лампа, осветяваща добре цялата килия.
Та затвориха ме вътре към 10 часа вечерта без много обяснения. Сам бях и беше супер студено. Навън времето беше гадно, а понеже в самата килия всичко беше метално, това още повече я изстудяваше. Изядох си кроасаните, но реших да пестя водата, защото не знаех кога ще ми дадат друга. Леглото излъчваше студ, стените и подът също. Матракът беше прекалено тънък за да изолира от металната повърхност. Завих се с двете одеяла, които ми бяха оставили.., мислейки си какви отвратителни скотове също са се завивали с тях, легнат и зачаках. Уморен бях, но беше твърде студено, за да заспя, а и се надявах да ме извикат на разпит. Сега като се замисля доста наивно съм се надявал – кой ще седне да разпитва в полунощ в Перник някакъв си стопаджия… Нямаше никакъв начин да затворя прозореца – беше високо и прекалено далеч от решетката, а аз нямах никакви предмети, които да мога да използвам.
Явно съм се унесъл, защото по едно време се събудих умрял от студ. Нямах никаква представа за часа, но навън още беше тъмно и леко валеше. Пробвах да се разходя из килията, за да се сгрея, но подът беше ужасно студен и бързо се отказах. Започнах да си трия ръцете и краката, както и пробвах няколко стари номера от тренировките по Айкидо, за да се стопля.. Нямах нито часовник, нито химикал, нито нищо.., така че нямаше никакъв начин да се ориентирам за хода на времето. Не съм заспивал повече.
Започна да се развиделява навън и ми донесоха още два кроасана Clever и ми позволиха да си допълня водата от чешмата. Попитах кога ще ме разпитват и ми казаха, че сигурно ще е скоро и до обяд може би ще ме пуснат. Да де, ама не стана точно така.
Минутите се точеха доста бавно – така е когато няма абсолютно нищо, което да можеш да правиш. Ослушваш се за всеки звук и когато чуеш ключове веднага подскачаш с надеждата, че са за твоята килия. А отворят ли я – на мига се изправяш на крака и чакаш да видиш кой ще влезе. Обикновено е фалшива тревога и няма нищо важно, та отново си сядаш и се отнасяш в мислите си. Затворническо ежедневие, два от любимите ми филми са свързани със затвори – The Green Mile и The Shawshank Redemption.
А какви са мислите – еми едни единствени – за приятелите и как когато те пуснат ще ги събереш и ще им разкажеш историята. Сигурно са ми минали стотици пъти тези моменти в главата за всички 23 часа, в които бях задържан. Мисълта, че след време всичко ще се превърне в поредната забавна история те крепи и те кара от време на време да се усмихваш. Не можеш да мислиш за нищо градивно, защото нямаш дори молив да си водиш записки. Не се притеснявах, защото знаех, че съм невинен. Не мога да си представя обаче, ако бях виновен, какви щяха да са ми мислите и поведението. Най-вероятно точно обратното и щеше да е доста по-гадно.
Много е странно, особено за човек, който се занимава с история, защото започваш да си мислиш за хората, които са били вкарвани по затворите по политически причини и за революционните ни дейци, прекарали години от живота си по занданите из вековната Османска империя. Или пък за знатните затворници през Средновековието, които прекарват години наред затворени сами в гадни и влажни дупки по крепостите.
От време на време се чуват гласовете на надзирателите, но много трудно се разбира какво казват, защото металът променя звуците. По едно време ми донесоха още два кроасана и ми казаха, че ще ми водят съкилийник. Нямах идея какво да очаквам, но това, което докараха, нямаше и как да си го представя.
Стар и дебел циганин, изключително мръсен. Мръсен все едно се е въргалял в гората след пороен дъжд. Беше много пиян и само сумтеше, не можеше да говори почти. Доколкото разбрах от разговорите на полицаите е набил жена си, но то друго се оказа в крайна сметка. Не е успял да я набие – пробвал се е човекът, но в крайна сметка жена му се е справила и го е довлачила до тук. Пияницата беше изключително възмутен и между риданията, че не може да пуши в килията, се заканваше като излезе да продаде къщата и да остави „уличницата на улицата“. С презрение викаше, че дори в затворническите килии му давали да пуши и това тук на нищо не приличало. Не говорих с него, само слушах и накрая му казах да заспива и да не ме занимава повече. Представляваше трагична гледка.
Отвън полицаите си говориха, че щяло да има футболен мач днес и се очаквало да им докарат доста хора следобед, та се чудиха къде да ги слагат. Само това ми оставаше – след този пияница, да ми натикат и ултраси в моята килия. Познавам доста хора от тоя тип и нямах никакво желание да споделям килията си с тях и да трябва да си говорим.
Все още очаквах да ме извикат за разпит, а същевременно нямах представа каква част от обясненията ми по телефона е чул Ники и дали е дошъл – съмнявах се, защото трябваше да бъде на работа. Не знаех и какво става с колегата – предполагах, че е в съседната килия, в която ще постои доста дълго. Цялата тази неизвестност започна да ми идва малко в повече – времето минаваше и нищо не се случваше, та започнах да се поизнервям. Пияницата в съседното легло сумтеше и се вайкаше неразбираемо, а аз си чаках ултрасите да дойдат, мислейки си леко раздразнено вече за яката история, която после ще разказвам. Поне вече не беше чак толкова студено.
По едно време надзирателят отвори вратата, каза ми да си оправям леглото и да излизам. Просто така.. Изведнъж. В 17:30 – двадесет и три часа след като ни спряха на магистралата. Оправих го, сбогувах се с пияния си приятел и излязох. Връчиха ми багажа, шегуваха се известно време с мен и след като подписах, че нямам оплаквания за периода на задържането, ми посочиха външната врата. Просто така.. Престраших се да попитам все пак какво следва оттук нататък.
–  Ако ни потрябваш, ще те намерим! – ми казаха и излязох на свобода.

Навън валеше, а и честно казано въобще не ми се прибираше на стоп. Представях си как на разклона се засичам с Данко и Митко и подигравките, които ще последват, та реших да си го спестя. Не бях сигурен и с каква нагласа въобще ще стопирам след цялата тази история.
Хванах си влака и като бял човек се прибрах в София. На следващия ден отидох сам с влака до Копривщица – имах нужда да се разходя малко из Балкана и да помисля. Беше много странно да гледам през прозореца на купето как минаваме през планината и пейзажът постоянно се мени, защото часове наред в килията гледах само една неподвижна бяла стена. Точно в такива моменти човек оценява свободата си и разбира, че трябва да я пази на всяка цена.
На връщане се прибрах на стоп. Наистина беше странно – при всеки преминаващ бус имах странното желание да сваля ръка докато премине, но си налагах да не го правя. След подобна случка е важно колкото се може по-бързо да се отърсиш от преживяното. В крайна сметка от хиляди хора, които са ме взимали на стоп, за пръв път ми се случваше да попадна в такава ситуация. Разбира се, имало е и доста други интересни и опасни моменти, но това само прави пътуването още по-интересно.
След кратко махане ме качиха едни много приятни хора, които отиваха на концерт в София и пътуването беше страхотно. Седмица по-късно пак си стопирах по магистралата край Дупница.

iCopy 2016-05-02 11-12 000